Йожен Сю - Скитникът евреин

— Върнах се вкъщи разплакана. Леля ми ме успокои и ми обеща, че ще ме настани другаде. Да, но беше невъзможно, защото фабриките бяха претоварени с работна ръка. А злото никога не идва само. Леля ми се разболя, вкъщи нямаше пукната пара. Най-сетне си плюх на краката и отидох във фабриката да се моля на надзирателя пак да ме вземе на работа. Но нищо не стана. Той ми отговори, че съм избягала от щастието си и че ако бях изпълнила волята му, може би по-късно щял да се ожени за мен. Какво да ти кажа, бабо Арсен? От една страна ме налегна сиромашията, от друга — нямах работа, леля ми болна, а надзирателят обещава да ме вземе, ако… И направих онова, което правят толкова други.

— А по-нататък не го ли подкани да се ожени за теб?

— Да, но ми се изсмя в очите и след шест месеца ме заряза. Много плаках тогава. Разболях се тежко от всичко това, но накрая и аз намерих утеха, както човек намира утеха за всичко. По-късно срещнах Филемон. Връщам си на него за всички останали мъже… Измъчвам го — добави Роз-Помпон натъжена, но след това тежкият облак, който помрачаваше хубавото й личице, се разпръсна.

— Истина е — каза баба Арсен замислено. — Когато едно момиче се подхлъзне, няма кой да го закриля и защитава. Да, често злото в нас е родено от друг.

— Я! Нини-Мулен! — извика Роз-Помпон и се вгледа в отсрещната страна на улицата. — Доста раничко е станал. За какво ли идва при мен? — и тя се загърна свенливо в горната си дреха.

И наистина, Жак Дюмулен се приближаваше с нахлупена до ушите шапка, със зачервен нос и искрящи очи. Беше облечен с палто, което подчертаваше издутия му корем. Държеше ръцете си в дълбоките джобове, а под едната му мишница имаше дебела тояга. Той зърна Роз-Помпон, тъкмо когато се канеше да пристъпи прага и да се обърне към портиерката.

— Я, моето съкровище е станало! Чудесно! Идвах, да й пожелая добро утро — и Нини-Мулен разтвори обятия да прегърне Роз-Помпон, но тя се дръпна назад. — Неблагодарно чедо — възмути се религиозният писател, — отблъскваш бащинската ми сутрешна прегръдка?!

— Приемам бащински прегръдки само от Филемон… Вчера ми изпрати едно писмо, буренце вино, две гъски, едно гърне сладко и една змиорка. Много смешен подарък, нали! Задържах сладкото, а останалото замених за два живи гълъба, които настаних в стаята на Филемон и тя заприлича на чудесен гълъбарник. Освен това мъжът ми си идва със седемстотин франка, които изпросил от уважаемите си родители, под предлог, че ще изучава контрабас, тромпет и китара, за да се изяви в обществото и да си намери богата съпруга.

— Тогава можем да изпием виното и да се повеселим, докато Филемон си дойде със седемстотинте франка — и след като потупа джобовете на жилетката си, които издрънчаха, Нини-Мулен добави: — Дойдох да те поканя, ако имаш желание, да се повеселим днес, утре, пък и в другиден…

— Ако забавленията са прилични и достойни, защо да не искам.

— Бъди спокойна, ще ти бъда дядо, прадядо, стар семеен приятел, ще ходим на разходка, на обяд, на театър, на маскенбалове, а после на вечеря. Как ти се вижда това?

— Само при условие, че дойде и клетата Цефиза. Поне да се поразсея малко.

— Нека дойде и Цефиза.

— Я виж ти, да не би да си получил наследство, дърт апостоле?

— Нещо повече, хубавице на хубавиците. Аз съм главен редактор на един духовен вестник. И понеже трябва да се държа прилично на това достопочтено място, всеки месец вземам предплата и три дни отпуск. При това условие се съгласявам да бъда свят човек през двадесет и осем дни от тридесетте. Тогава съм важен и сериозен като вестника им.

— Ти работиш във вестник! Хубав вестник ще да е, сигурно както си седи по масите из кафенетата, скача и почва да танцува „Забранения плод“.

— Да, вестникът е добър, но не за всички. Спомоществователите му са богати свещеници, които не жалят парите си, стига вестникът да хапе, да къса, да гори, да смазва, да унищожава, да убива… Честна дума, никога не ми се е случвало да съм по-неудържим — разсмя се Нини-Мулен, — устата ми ще пръска злъч и отрова и тежко и горко на онзи, който има неблагоразумието да се изпречи насреща ми.

При тези думи Нини-Мулен издаде звук като на излитаща запушалка от бутилка за шампанско и това много разсмя Роз-Помпон.

— И как се казва твоят попски вестник? — попита тя.

— Казва се „Любов към ближния“.

— Бога ми, хубаво име!

— Не бързай, има и второ име.

— И какво е то?

— Любов към ближния или унищожител на неверните, безразличните, студените и прочие. Следва изречение от великия Босюет: „Който не е с нас, е против нас“.