Йожен Сю - Скитникът евреин

Щом видя доктора, госпожица Кардовил не можа да скрие отвращението и презрението си към този човек. А господин Баление, усмихнат и любезен както винаги, се приближи към Адриана съвсем спокойно и доверчиво. Спря се на няколко крачки, за да разгледа по-добре лицето й. Онова, което видя като че ли го задоволи и той рече:

— Както виждам злощастните произшествия от завчерашната нощ нямат ужасните последствия, които очаквах… Забелязвам подобрение, цветът на лицето ви се е възвърнал, изглеждате спокойна. Очите ви са малко възпалени, но са изгубили онзи блясък. Бързо се оправяте! Но лечението ви ще се удължи, защото онази случка неочаквано ви разстрои. Ала благодарение на нашите грижи надявам се, това няма да продължи дълго.

Колкото и да бе свикнала с наглостта му, госпожица Кардовил не можа да се сдържи и му каза с горчива, презрителна усмивка:

— Какъв безсрамен дълг изпълнявате, господине! Колко сте безочлив в постоянството, с което искате да се покажете достоен за парите, които ви плащат!… Никога не сваляте маската си: от устата ви непрекъснато се сипе лукавство и лъжа. Ако тази срамна комедия ви уморява толкова, колкото отвращава и отблъсква мен, вярвайте ми, сигурно ще ви плащат повече.

— Уви! — каза тъжно докторът. — Продължавате да си мислите, че не сте имала нужда от моите грижи и че аз играя комедия, когато ви говоря за окаяното състояние, в което се намирахте. Затова бях принуден да ви доведа тук без ваше знание. Но като се изключи този незначителен признак на бунтовно умопомрачение, здравето ви значително се е подобрило. Вървите към пълно излекуване. По-нататък превъзходното ви сърце ще ме оправдае за постъпката ми и един ден ще имате съвсем справедливо мнение за мен.

— Вярвам ви, господине. Да, вярвам, че наближава денят на справедливостта — каза Адриана, наблягайки на последната дума.

— Пак тези непрекъснати подозрения — каза докторът със съжаление. — Хайде, бъдете по-умна. Стига вече с тези детинщини.

— Да не би да искате да се откажа от правосъдието, от удовлетворението за себе си и от наказанието за вас и за съобщниците ви?! Никога, господине! Никога няма да се откажа!

— Добре — рече докторът и повдигна рамене, — ала мислете за това, щом излезете навън. Вие сте най-очарователния ми враг. Но тогава, слава богу, ще трябва да мислите за много други неща.

— Вие великодушно забравяте злото, което причинявате. Но аз, господине, имам добра памет.

— Да поговорим сериозно. Наистина ли смятате да се обърнете към правосъдието? — загрижено попита Баление.

— Да, господине, и както знаете, щом искам нещо, аз винаги го правя.

— Моля ви, заклевам ви, не се поддавайте на тези мисли — разпали се докторът. — Направете ми тази услуга, тя е във ваш интерес…

— Господине, струва ми се, че вземате вашите интереси за мои…

— Ще видим дали ще имате дързостта да тласнете в отчаяние две благородни и великодушни сърца — рече докторът, сякаш беше напълно уверен, че ще успее да разбуди госпожица Кардовил.

— Само две ли? Направо кажете три: вие господине, леля ми и абат д’Егрини. Това са великодушните сърца, към които ме карате да проявя милост…

— Не, госпожице, не става дума нито за леля ви, нито за абат д’Егрини.

— А за кого става дума? — изненада се госпожица Кардовил.

— За двама нещастници, изпратени без съмнение от онези, които наричате ваши приятели и които се вмъкнаха завчера през нощта в близкия манастир, а оттам влязоха в нашата градина. Гърмежите на пушките, които чухте, бяха насочени към тях.

— Предполагах… И никой не иска да ми каже дали са ранени! — каза Адриана и отново изпита болка.

— Единият е ранен, но не много тежко, защото успя да избяга от ръцете на преследвачите си.

— Слава богу! — зарадва се госпожица Кардовил и набожно сключи ръце.

— Хубаво е, че се радвате. Но защо тогава искате да изпратите правосъдието по дирите им? Странен начин за благодарност към тяхната преданост.

— Какво говорите, господине? — недоумяваше Адриана.

— Ако са ги арестували — продължи Баление, без да й обръща внимание, — тъй като са влезли нощем в чужда къща, ще ги осъдят на доживотен затвор…

— Боже мой, заради мен!

— Не само ще бъдат осъдени заради вас, но и нещо по-лошо, ще бъдат осъдени от вас.

— Как така от мен?

— Естествено, ако изпълните отмъстителните си планове срещу леля ви и отец д’Егрини (не споменавам себе си, защото аз съм чист) и ако действително се обърнете към правосъдието затова, че са ви затворили в тази къща.