Йожен Сю - Скитникът евреин

— Мога ли да ви попитам, господине — каза докторът много учтиво, но не и смело, — с кого имам честта да разговарям?

— Следовател съм, господине. Дойдох да разследвам обстоятелствата около едно обвинение…

— Имайте добрината да ми обясните — помоли с поклон докторът.

— Господине — започна чиновникът — аз съм господин дьо Жернанд, един почти петдесетгодишен човек с изключително чувство за справедливост, който умее да съчетава строгите си служебни задължения с искреното си благородство. Обвиняват ви, че сте извършил непростима грешка, за да не кажа нещо по-обидно… Колкото до характеристиката на грешката, тъй като вие сте едно от светилата на науката, предпочитам да вярвам, че просто сте се излъгал при поставянето на диагнозата, вместо да подозирам, че сте забравили всичко свято при изпълнението на дълга си…

— Когато ми обясните по-подробно — отвърна гордо йезуитът, — ще мога лесно да ви докажа, че моята научна съвест, както и съвестта ми на честен човек не могат да бъдат подлагани на обвинения.

— Госпожице — обърна се господин дьо Жернанд към Адриана, — вярно ли е, че са ви довели тук без ваше знание?

— Господине — възпротиви се Баление, — позволете ми да ви обърна внимание, че поставяте въпроса в обидна за мен форма.

— Господине, имам честта да говоря с госпожицата — отвърна строго дьо Жернанд — и не смятам, че имате право да ми държите сметка за начина, по който ще задавам въпросите си.

Адриана се канеше да отговори положително на въпроса на следователя, когато един красноречив поглед от страна на доктор Баление й припомни, че може да изложи на опасност Дагоберт и сина му. Тя потисна ниското и грубо чувство за отмъщение, но справедливото негодувание срещу гнусното лицемерие напираше в нея и в желанието си да успокои нещата каза на следователя кротко и достолепно:

— Позволете ми, господине, аз да ви попитам нещо.

— Кажете, госпожице.

— Ще приемете ли като формално заявление моя отговор на въпроса ви?

— Дойдох тук, за да установя истината преди всичко. Никакви съображения не бива да ви карат да я криете.

— Добре, но да предположим, че имам основателни причини да се оплача и ги изложа с цел да бъда освободена от тази къща. След това ще ми бъде ли разрешено да прекратя следствието в резултат на моето заявление.

— Разбира се, госпожице, вие имате право да се откажете от каквото и да било разследване. Но правосъдието само ще се нагърби с вашето дело от името на обществото, ако то е било ощетено във ваше лице.

— Забранено ли ми е да простя? Ако отвърна с презрение на злото, което са ми сторили, това няма ли да бъде достатъчно отмъщение?

— Вие можете да простите и да забравите. Но пак ви повтарям, че обществото не може да се покаже снизходително като вас, ако сте станала жертва на престъпни машинации. По всичко личи, че това ще се окаже факт. Начинът, по който се изразявате, благородните ви чувства, спокойното ви и достойно поведение, всичко ме кара да вярвам, че не са ме излъгали.

— Надявам се, господине — каза доктор Баление съвсем хладнокръвно, — че поне ще ми съобщите заявлението, което е направено.

— Увериха ме — отговори следователят строго, — че госпожица Кардовил е била доведена тук чрез измама…

— Чрез измама ли?

— Да, господине.

— Така е, госпожицата е доведена тук чрез измама — отговори докторът след кратко мълчание.

— Значи сте съгласен с това? — попита дьо Жернанд.

— Разбира се, господине, признавам, че прибягнах към едно средство, което за нещастие, човек е принуден да използува тогава, когато хората, нуждаещи се от неговите грижи, не съзнават лошото си състояние…

— На мен ми казаха, че госпожица Кардовил никога не е имала нужда от вашите грижи — отговори чиновникът.

— Това е въпрос на съдебната медицина, господине. Той не може да бъде решен само от правосъдието. Трябва да се разгледа и обсъди от няколко страни — каза напълно успокоен господин Баление.

— Да, господине, този въпрос наистина ще се обсъжда много сериозно, защото ви обвиняват, че сте затворили госпожица Кардовил без всякаква необходимост.

— В такъв случай с какво намерение съм извършил това? — попита иронично Баление и сви рамене. — Според вас каква полза имам от подобна мерзост, след като честното ми име не е достатъчно да свали от мен това отвратително и безсмислено обвинение?

— Вие сте постъпили така с намерение да подпомогнете осъществяването на един заговор срещу госпожица Кардовил, целящ да я лиши от голяма парична сума.