Йожен Сю - Скитникът евреин

— Госпожице — доближи се съдебният чиновник до Адриана, — не искам да решавам предварително въпроса, който скоро ще се повдигне в съда, но не мога да не изкажа съжалението си, че не дойдох по-рано при вас. В такъв случай щях да ви спестя няколко дни изпълнени с неприятности. И без това тук сте се измъчила много.

— В замяна на тежките дни, господине — отговори с достойнство Адриана — ще ми остане поне добрият, трогателен спомен за съчувствието ви към мен. Надявам се, че ще ми дадете възможност да ви се отблагодаря. Не за справедливостта, на която позволихте да възтържествува, а за бащинския начин, по който го направихте. И освен това, господине — усмихна се очарователно Адриана, — ще се постарая да ви докажа, че лечението ми наистина е приключило.

Дьо Жернанд се поклони с уважение на госпожица Кардовил.

Докато чиновникът и Адриана разговаряха, те бяха с гръб към Баление и Родин. Секретарят се възползува от това и мушна в ръцете на доктора една написана с молив бележка, скрита в шапката му. Баление го изгледа учудено. Родин му направи някакъв знак, допря пръст до челото си и след това отново зае безстрастната си, неподвижна поза. Всичко стана толкова бързо, че когато господин дьо Жернанд се обърна, Родин се бе отдалечил от доктора и гледаше със съчувствие и уважение госпожица Кардовил.

— Господине, позволете ми да ви придружа — каза Баление тръгвайки пред следователя, на когото госпожица Кардовил направи почтителен поклон.

Те излязоха, а Родин остана с Адриана.

След като изпрати господин дьо Жернанд до външната врата на лечебницата си, Баление побърза да прочете бележката на Родин. Ето какво пишеше в нея: „Следователят ще отиде в манастира по улицата. Изтичайте през градината и кажете на настоятелката да изпълни заповедта, която й дадох за двете момичета. Това е изключително важно.“

Знакът, който Родин му направи, и съдържанието на тази бележка доказаха на Баление, който през целия ден ту се изненадваше, ту се учудваше, че секретарят на преподобния отец изобщо не е предател, а точно обратното — непрестанно работи за въздигането на Божията слава. Той го послуша, но напразно се мъчеше да разбере причината за необяснимото поведение на Родин, който предаде на правосъдието това дело. А то преди всичко трябваше да се прикрие, защото можеше да има ужасно последствие за отец д’Егрини, за госпожа Сен-Дизие и за Баление.

Но нека се върнем при Родин, който остана насаме с госпожица Кардовил.

Щом съдебният чиновник и Баление излязоха, грейналата от щастие госпожица Кардовил погледна Родин с уважение и признателност и каза:

— Господине, благодарение на вас най-после съм свободна, да, свободна… Досега не бях изпитвала цялата радост и цялото очарование от тази божествена дума „свобода“! — и гърдите й се разтуптяха, ноздрите й се разшириха, устните й се разтвориха, сякаш искаха да поемат с наслада животворния, чист въздух. — Не останах дълго в този страшен дом, но затворничеството много ме измъчи. Затова обещавам, че всяка година ще освобождавам по няколко нещастни затворника, арестувани за дългове. Сигурно моята клетва ви се вижда донякъде средновековна — усмихна се тя, — но защо трябва да вземаме от тази благородна епоха само мебелите и съдовете? Впрочем, господине, аз съм ви двойно благодарна, защото смятам да ви направя съмишленик на идеята за освобождаването, родена от щастието, което ви дължа и което явно ви развълнува и трогна. От радостта ми можете да си направите заключение за моята признателност към вас и нека тя ви се отплати за благородната ви помощ!

И действително, госпожица Кардовил забелязваше невероятна промяна в изражението на Родин. Сега този толкова строг, непреклонен и зъл по отношение на доктор Баление човек изглеждаше обзет от най-добронамерени и сърдечни чувства. Малките му змийски полупремрежени очи бяха впити в Адриана с израз на неизказано съчувствие. Но изведнъж той сякаш реши да надмогне усещанията си и каза като че ли на себе си:

— Стига емоции! Не разполагаме с много време! Задачата не е изпълнена, скъпа госпожице — обърна се той към Адриана. — После ще говорим за признателността. А сега нека обсъдим настоящето, което е толкова важно за вас и за роднините ви. Знаете ли какво се е случило?

Адриана погледна йезуита с изумление и попита:

— Какво, господине?

— Знаете ли истинската причина за вашето затваряне в тази къща? Знаете ли какво е накарало госпожица Сен-Дизие и абат д’Егрини да постъпят така?