Йожен Сю - Скитникът евреин

Щом чу ненавистните имена ведрото лице на госпожица Кардовил помръкна и тя отговори натъжено:

— Естествено, това е резултат от омразата на госпожа Сен-Дизие към мен.

— Да, омразата и желанието безнаказано да заграби огромното ви богатство…

— Моето ли, господине? Как така?

— Нима не знаете, че трябваше да се явите на 13 февруари на улица „Свети Франц“, за да получите наследство?

— Не знаех датата и тези подробности, но от някои семейни документи, благодарение на едно странно обстоятелство, бях разбрала, че един от нашите прадядовци…

— … е оставил огромно богатство, за да го поделят помежду си неговите потомци, нали?

— Да, господине!

— А онова, което не сте знаели, за нещастие, е че наследниците трябваше да се съберат на 13 февруари в определен час. Но ако пропуснат този ден и час, губят правото си на наследство. Сега разбирате ли, скъпа госпожице, защо ви затвориха тук?

— Да, разбирам, разбирам! — възкликна госпожица Кардовил. — Освен омразата на леля ми към мен, е изиграла роля и алчността. Това обяснява всичко. И дъщерите на маршал Симон, които също са наследници, бяха затворени като мен…

— Вие не сте единствените жертви — допълни Родин.

— Кой още?

— Един млад индиец…

— Принц Джалма ли? — натъжено попита Адриана.

— За малко не го отровиха с някаква билка пак по същите причини.

— Боже мой! — извика уплашено момичето. — Този млад принц, за когото казват, че е толкова благороден и великодушен по характер. Но аз бях изпратила в Кардовилския замък…

— … един верен човек, който трябваше да го доведе в Париж. Зная, госпожице, но този човек бе отклонен с хитрост и младият индиец попадна в ръцете на неприятелите си.

— А сега… къде е?

— Не съм сигурен. Само зная, че е в Париж. Надявам се да го намеря. Ще го търся, както баща търси сина си, защото изключителните качества на този нещастен царски син заслужават обич. А какво сърце има, скъпа госпожице, ах, какво сърце! То е чисто и неподправено като златото в неговото отечество.

— Принцът трябва да се намери, господине — каза Адриана. — Моля ви, направете всичко възможно да го открием. Той е мой роднина, тук е сам и няма нито подкрепа, нито помощ.

— Горкото дете — отговори натъжено Родин. — Да, той е почти дете. Най-много да е на осемнадесет-деветнадесет години. И е останал сам насред Париж, насред този пъклен град. С необузданите си страсти и доверчивото си добродушие е изложен на всякакви опасности.

— Първо трябва да го намерим, а после ще се постараем да го предпазим от опасностите — добави живо Адриана. — Когато разбрах, че е пристигнал във Франция, преди да ме затворят тук му изпратих един свой верен човек да му предложи услугите на наш приятел. Обвиняваха ме, че върша лудост, но сега виждам, че постъпката ми е била напълно разумна. Затова настоявам час по-скоро да го открием. Принцът ми е роднина и аз съм длъжна да го посрещна с подобаващо гостоприемство. Реших да го настаня в двореца, където живях с леля си…

— А вие, скъпа госпожице?

— Още днес ще се пренеса в една къща, която от известно време съм разпоредила да подготвят. Смятам да се отделя от госпожа Сен-Дизие, за да живея сама и свободна. И тъй, господине, явно вашата задача е да бъдете добрият дух на нашия род. Затова бъдете великодушен към принц Джалма, както бяхте към мен и към дъщерите на маршал Симон. Заклевам ви, постарайте се да намерите нещастния царски син. Запазете тайната ми и заповядайте да го доведат в павилиона, който му предлага един непознат приятел. Нека не се безпокои за нищо, ще има кой да се погрижи за всичките му нужди и ще живее както подобава — по царски.

— Да, благодарение на царската ви щедрост, ще живее по царски. А той наистина заслужава трогателното ви съчувствие. Само да бяхте видяла хубавото му, тъжно лице…

— А вие видяхте ли го? — прекъсна Адриана Родин.

— Да, скъпа госпожице, бях при него около два часа — достатъчно, за да го оценя. Прекрасните черти на лицето му са огледало на неговата душа.

— Къде го видяхте, господине?

— В някогашния ваш Кардовилски замък, близо до който го бе изхвърлила бурята. Бях отишъл там, за да… — след кратко двоумение Родин продължи, сякаш неспособен да преодолее откровеността си: — Ах, боже мой, бях отишъл да извърша едно непочтено, срамно нещо. Това е истината.

— Вие сте ходили в Кардовилския замък, за да извършите нещо непочтено?! — безкрайно се изненада Адриана.

— Уви, скъпа госпожице — отговори искрено Родин. — Имах заповед от абат д’Егрини да накарам бившия ви управител или да приеме да стане шпионин и клеветник, или да напусне замъка. Но съвестният честен човек отказа…