Йожен Сю - Скитникът евреин

— Кой се е осмелил да ми отправя такива клеветнически обвинения? — възнегодува доктор Баление? — Кой си е позволил да обвини един почтен и, смея да твърдя, уважаван във всяко отношение човек в съучастничество в подобна безчестна история?

— Аз… Аз… — каза студено Родин.

— Вие!? — извика докторът, направи няколко крачки назад и замря като вцепенен.

— Да, този господин е събрал достатъчно доказателства и тази сутрин ме помоли да разследвам делото на госпожица Кардовил — каза следователят и се отдръпна, за да покаже на Адриана нейния защитник.

До този момент в разговора името на Родин не беше произнесено. Госпожица Кардовил често бе чувала да се говорят не особено приятни неща за секретаря на отец д’Егрини, но тъй като никога не го бе виждала, не знаеше, че именно той е нейният спасител. Затова тя го погледна с любопитство, съчувствие, почуда и признателност. Ако преди няколко дни Адриана бе зърнала мъртвешки бледото му лице, отвратителната му грозота и просяшките му дрехи, вероятно щеше да изпита крайна погнуса. Но сега тя си спомни, че и Гърбавото беше бедно, хилаво, грозно и дрипаво момиче, но въпреки отблъскващата си външност бе надарено с много благородно сърце. Този спомен бе в полза на йезуита. Госпожица Кардовил пренебрегна външните му недостатъци и се подчини на мислите, че този стар, беден човек е дошъл да й помогне.

Въпреки лукавството, наглото си лицемерие и присъствието на духа, което запазваше, доктор Баление не можа да скрие възмущението си от предателството на Родин. Полудяваше при мисълта, че още на другия ден след затварянето на Адриана в тази къща, безпрекословният тон на Родин не му позволи да се поддаде на колебанията, които му внушаваше отчаяното състрадание към нещастното момиче, заставено да се съмнява в здравия си разсъдък. И същият този жесток Родин със сатанинска душа, преданият секретар на отец д’Егрини бе издал доктора и бе довел тук чиновника, за да способствува освобождаването на Адриана. А едва снощи отец д’Егрини бе заповядал надзорът да се удвои.

Баление се убеди, че Родин по най-отвратителен начин предава отец д’Егрини и че приятелите на госпожица Кардовил са развратили и подкупили окаяния секретар. И затова, разярен и възмутен от чудовищното предателство, той изкрещя, давейки се от гняв.

— Вие ли, господине… Вие ли имате наглостта да ме обвинявате? Вие, който преди няколко дни… — но след това се досети, че ако обвини Родин в съучастничество, все едно обвинява себе си, направи се на крайно развълнуван и продължи жалостиво: — Ах, господине, никога не бих повярвал, че сте способен на такова гнусно клеветничество. Какъв срам!

— А кой друг би могъл да знае по-добре от мен подробностите около това безобразие? — отвърна троснато Родин. — Разбрах, но за съжаление много късно, на какви машинации е подложена госпожица Кардовил. И други станаха тяхна жертва. В такъв случай какъв е моят дълг на честен човек? Да съобщя на господин следователя, да му докажа справедливостта на подозренията си и да го доведа тук. Така и сторих.

— Господин следовател — каза Баление, — значи този човек обвинява не само мен. Той се осмелява да обвини и…

— Обвинявам господин д’Егрини! — прекъсна решително доктора Родин. — Обвинявам госпожица Сен-Дизие, обвинявам вас, господине, че за да осъществите отвратителните си намерения, затворихте тук госпожица Кардовил, а дъщерите на маршал Симон изпратихте в близкия манастир. Разбрахте ли?

— За съжаление, това е самата истина — намеси се Адриана. — Аз също видях нещастните момичета в ужасно състояние.

Обвинението на Родин за сирачетата беше нов, страшен удар за доктор Баление. Сега вече ставаше ясно, че предателят изцяло е преминал във вражеския лагер. Тъй като искаше час по-скоро да се отърве от този неприятен разговор, въпреки ужасното си вълнение, той се опита да демонстрира непоклатимо хладнокръвие и каза на следователя:

— Господине, бих могъл да премълча и да не обърна внимание на тези обвинения, докато те не бъдат преценени от съдебно решение… Но понеже съвестта ми е чиста, ще се обърна към госпожица Кардовил и ще я помоля да каже, дали тази сутрин не й съобщих, че веднага щом оздравее, ще напусне лечебницата. Заклевам госпожицата в името на справедливостта да отговори така ли беше.

— Е добре, господине — намеси се Родин, — да предположим, че госпожицата потвърди това от великодушие към вас. Но какво доказва то във ваша полза? Абсолютно нищо…