Йожен Сю - Скитникът евреин

— Вече не ме е страх от вас! — отвърна госпожица Кардовил с развеселен вид. — Сигурно господин Монброн се е върнал в Париж, съобщили са му и той е довел съдебния чиновник, за да ме освободи! — и тя добави с горчива усмивка: — Съжалявам ви, господине, и вас и вашите съобщници.

— Госпожице — извика Баление, тъй като не можеше повече да потискат растящата си тревога, — повтарям ви, пазете се! Помислете за онова, което ви казах преди малко. Вашата жалба ще стане причина да се разкрият събитията през онази нощ. Внимавайте, в ръцете ви е съдбата и честта на войника и сина му. Помислете за това, иначе ги очаква доживотен затвор.

— Стига господине, не съм чак толкова глупава, че да ви повярвам. Вие просто ме заплашвате. Проявете поне малко доблест и кажете направо, че ако аз се оплача на съдебния чиновник, вие веднага ще разкажете за войника и сина му.

— Повтарям ви, че ако се оплачете, с тези хора е свършено — отвърна двусмислено йезуитът.

Госпожица Кардовил като че ли се разколеба от постоянните му заплахи:

— Е добре, господине, да не смятате, че ако чиновникът започне да ме разпитва, аз ще го излъжа?

— Ще кажете… истината — рече забързано докторът с надеждата, че ще постигне целта си. — Ще обясните, че преди няколко дни сте била в много тежко психическо състояние и е било във ваш интерес да ви доведат тук без ваше знание, но днес вече се чувствате значително по-добре и признавате ползата от взетата мярка. Аз ще потвърдя думите ви, защото преди всичко те са истина.

— Никога! — извика госпожица Кардовил. — Никога няма да стана съучастник в тази позорна лъжа, никога няма да стигна дотам, че с измама да оправдавам гнусните ви постъпки, от които толкова си изпатих.

— Ето и съдебният чиновник — каза Баление като чу стъпки зад вратата. — Внимавайте…

И наистина, вратата се отвори и на прага застана Родин, заедно с един човек, облечен в черни дрехи с представително и строго лице.

Докторът беше смаян.

Според плановете си и по твърде благоразумни и добре пресметнати причини Родин не предизвести отец д’Егрини и доктора за ненадейното посещение, което смяташе да направи в лудницата заедно с един съдебен чиновник. Точно обратното, вечерта той заповяда на господи Баление да засили контрола над госпожица Кардовил.

Затова представителният вид на съдебния служител крайно го разтревожи, но изненадата му беше двойна, когато видя и смирения, безличен секретар на отец д’Егрини.

Още от вратата облеченият както винаги в мръсни дрехи Родин посочи с уважение и състрадание госпожица Кардовил на съдебния чиновник. Докато, прехласнат от изключителната й красота, той я разглеждаше с почуда и състрадание, йезуитът скромно отстъпи няколко крачки назад.

Потресеният доктор Баление с надеждата, че ще бъде разбран, правеше знаци на Родин, искайки да узнае причината за идването на чиновника. Но какво беше неговото недоумение, когато Родин се направи, че не го познава и нищо не разбира от многозначителните му погледи, а само го изгледа с лицемерно учудване. Докторът се изнерви, започна да ръкомаха. Тогава Родин се приближи до него, изопна кривия си врат и каза:

— Какво обичате, господин докторе?

Тези думи окончателно сразиха Баление и нарушиха възцарилата се от известно време тишина. Чиновникът се обърна, а Родин добави с невъзмутимо спокойствие:

— Откакто сме влезли тук, господин докторът ми прави най-различни знаци. Струва ми се, че иска да ми каже нещо изключително важно. Аз нямам никакви тайни, затова го моля да говори на глас.

Родин каза всичко това затрогващо, с леден поглед, но на доктор Баление му трябваше доста време да се окопити от изненадата си и да отговори. Чиновникът също се изненада от продължителното мълчание на Баление и го изгледа много строго.

Не по-малко смаяна беше и госпожица Кардовил, която се надяваше, че ще види своя приятел Монброн.

Скоро доктор Баление си възвърна хладнокръвието и каза на своя събрат:

— Направих опит да се разбера с вас със знаци, защото от една страна не исках да нарушавам мълчанието, което този господин (и той посочи с поглед чиновника) пазеше, а от друга страна ми се щеше да изразя изненадата си от това посещение, с което не знаех, че ще бъда удостоен.

— Ще кажа причината за мълчанието си на госпожицата и ще я помоля да ме извини — отвърна чиновникът и се поклони ниско на Адриана. — Госпожице, преди малко по ваш адрес бе направено толкова тежко заявление, че като ви видях, не можах да се сдържа да не ви погледам малко и да помисля. Помъчих се да разбера по лицето и по вида ви, дали онова, което ми съобщиха с основателно и имам причини да вярвам, че наистина обвинението е основателно.