Йожен Сю - Скитникът евреин

— Но кой сте вие, господине? — все повече се изненадваше госпожица Кардовил.

— Аз съм… Родин, бившият секретар на господин абата д’Егрини. Както виждате, доста неприятна работа.

Невъзможно е да си представим смирението и добродушието, с които йезуитът отговори и направи нисък поклон.

При това разкритие госпожица Кардовил стреснато се отдръпна назад. Тя на няколко пъти бе чувала да се говори за Родин като за послушна и покорна маша на отец д’Егрини. А освен това, когато управителят на Кардовилското имение писа на Адриана за принц Джалма, той се оплака от позорните предложения на Родин. Когато разбра, че нейният освободител е човекът, играл толкова гнусни роли, в нея се събуди неопределено недоверие. Но това чувство се компенсираше от онова, което тя вече дължеше на Родин. Йезуитът разкри пред съдебния чиновник злонамерените действия на д’Егрини, а чрез обвинителното си самопризнание парираше собственото си изобличение. Но госпожица Кардовил продължи започнатия с откровеност и съчувствие разговор доста предпазливо.

Родин забеляза промяната. Той я очакваше и затова не се обърна, когато госпожица Кардовил се втренчи в него с проницателен поглед.

— Значи вие сте господин Родин, секретарят на абат д’Егрини?

— Бившият секретар, скъпа госпожице — отвърна йезуитът. — Кракът ми повече няма да стъпи у абат д’Егрини. Спечелих си един доживотен враг и сега съм на улицата. Но няма значение. Казах ви, че така е по-добре, защото благодарение на моята жертва злите сили бяха разкрити, а на добрите хора бе помогнато.

Тези думи, изречени просто и достойно, отново сгряха сърцето на Адриана. Тя реши, че клетият старец казва истината. Омразата на отец д’Егрини беше разбулена и тя щеше да се стовари най-вече върху Родин, заради благородната му постъпка. Въпреки това госпожица Кардовил продължи все така неприветливо:

— Господине, след като знаете какво срамно и подло дело ви се възлага, защо приехте да посредничите за всичко това пред управителя на Кардовилския замък?

— Защо, защо… — отвърна Родин с нетърпение. — Боже мой, защото тогава бях под неограничената власт на отец д’Егрини — един от най-способните хора, които познавам и, както научих вчера, един от най-опасните на света. Той разсея угризенията на съвестта ми като ме убеди, че целта оправдава средствата. И трябва да ви призная, че на пръв поглед неговата цел беше благородна. Но завчера крайно се разочаровах, сякаш гръм ме порази. Нека не говорим повече за това, скъпа госпожице — добави засрамено Родин, — нека не споменаваме моето неприятно пътуване до Кардовилския замък. Макар да бях само сляпо оръдие, толкова се срамувам и съжалявам, като че ли съм действувал на своя глава. Тази случка ме угнетява. Нека говорим за нещата, които интересуват вас, защото от благородните пориви душата се облекчава тъй, както се облекчават гърдите от чистия въздух.

Родин призна грешката си доброволно, обясни я съвсем естествено и се показа толкова разкаян, че Адриана, която впрочем нямаше други улики, почувствува как недоверието й се стопява.

— Значи вие видяхте принц Джалма в Кардовил? — поде тя като продължаваше внимателно да наблюдава Родин.

— Да, госпожице, и от тази кратка среща обичта ми към него пламна, затова ще изпълня задачата си докрай. Бъдете спокойна, нито вие, нито дъщерите на маршал Симон, нито принцът, нито който и да било друг ще стане жертва на този отвратителен заговор, който за нещастие засяга и други хора.

— И кого още застрашава заговорът?

— Господин Харди, изключително честен и почтен мъж, също ваш роднина, съпричастен към наследството, който беше отдалечен от Париж чрез гнусно предателство. И накрая, последният наследник е един нещастен занаятчия, който попадна в умело поставена примка и беше хвърлен в затвора за дълг.

— Господине, кажете ми, моля ви, кой има полза от този наистина страшен заговор? — попита внезапно Адриана.

— Господин абатът д’Егрини — отвърна Родин.

— Той ли? Как така? С какво право? Та той не е наследник.

— Твърде дълго е да се разказва, скъпа госпожице. Някой ден ще научите всичко. Но бъдете уверена, че вашите роднини никога не са имали по-свиреп враг от абат д’Егрини.

— Господине — каза Адриана, обзета от последното си подозрение, — ще бъда съвсем откровена. Как успях да ви вдъхна и с какво заслужих съчувствието, което проявихте към мен и моите роднини?

— Ако ви кажа — усмихна се Родин, — или няма да ми повярвате, или няма да ме разберете правилно…