Йожен Сю - Скитникът евреин

— Нямам право да ви кажа, дъще. Наистина, много ми е мъчно, че на горкия Жак не му провървя. Честна дума, много ми е мъчно, но трябва да ме пуснете да си вървя.

— Моля ви, господине, чуйте ме. Ако ви кажа името на онзи, който ме накара да ви наричам господин Родин, ще се постараете ли да измъкнете Жак от затвора?

— Не искам да научавам чужди тайни, дъще. В цялата тази история вие сте станала играчка в ръцете на много опасни хора. Бога ми, въпреки че ви съчувствувам, не искам да си създавам неприятели. Боже опази! Аз съм скромен човек.

Роз-Помпон нищо не разбираше, но се напрягаше да вникне в опасенията на Родин и след кратък размисъл каза:

— Господине, всичко това е твърде сложно за мен. Честно казано, нищо не разбирам. Само зная, че ще ми бъде много мъчно, ако с шегата си съм причинила зло на един добър човек. Затова ще ви кажа истината такава, каквато е. Може би ще има полза от моята откровеност.

— Откровеността често прави светли и най-тъмните неща — важно рече Родин.

— Както и да е — отвърна Роз-Помпон. — Тежко му и горко на Нини-Мулен. Защо ме кара да говоря глупости, които могат да навредят на клетия Жак? Ето какво стана, господине. Нини-Мулен е голям присмехулник. Преди малко ви видя на улицата, а портиерката му каза, че името ви е Карломан. Тогава той ме накара да си направя шега, да дойда при вас и да ви нарека господин Родин, защото това много ще ви обиди. Обещах да не ви казвам името му, но щом това ще навреди на Жак, да се сърди на себе си. Ще ви го кажа.

Родин не можа да прикрие изненадата си при името на Нини-Мулен. Този драскач, когото бе направил редактор на „Любов към ближния“, не беше опасен човек. Но когато си пийнеше, ставаше ужасно бъбрив и толкова откровен, че можеше да попречи на плановете му за Голчо, които смяташе да осъществи чрез Вакханалната царица. Затова йезуитът реши да вземе мерки и да отстрани тази пречка.

— Значи, дъще, някой си Демулен ви е накарал да си направите тази шега с мен, така ли?

— Не Демулен, а Дюмулен. Пише за разни духовни вестници и защитава набожните за пари, защото ако Нини-Мулен е светец то негов покровител е дяволът, както сам казва.

— Тази господин явно е голям шегобиец.

— О, той е много добър човек.

— Почакай, почакай — подхвана Родин като се правеше, че уж си спомня нещо, — това не е ли един между тридесет и пет и четиридесет годишен човек, пълен, с червендалесто лице?

— Лицето му е пурпурно като чаша с червено вино — каза Роз-Помпон. — А пък носът му е пъпчив като малина.

— Същият е. Господин Дюмулен. В такъв случай съм напълно спокоен, скъпа дъще. Шегата ви не ме тревожи повече. Да, този човек е много добър, но прекалено обича удоволствията.

— Сега ще се опитате ли да помогнете на Жак, господине? Нали глупавата шега на Нини-Мулен няма да ви попречи?

— Надявам се.

— Нали не бива да казвам на Нини-Мулен, че ви съобщих кой ме накара да ви нарека господин Родин?

— Защо не? Винаги трябва да казваме истината.

— Но, господине, Нини-Мулен много строго ми забрани да ви казвам кой е измислил тази шега.

— Имахте основателна причина да ми съобщите името му. Защо да не му го кажете? В края на краищата решете сама… Постъпете както сметнете за добре.

— А мога ли да кажа на Цефиза за добрите ви намерения относно Жак?

— Откровеността си е откровеност, дъще. Никога не е страшно да се каже истината…

— Горката Цефиза много ще се зарадва! — съживи се Роз-Помпон. — Тъкмо навреме ще й дойде…

— Но не бива да мислите, че всичко е уредено. Не мога със сигурност да ви обещая, че ще освободя доброто момче от затвора. Казах, че ще се опитам. Но тъй като смятам, че вашата приятелка е в много тежко положение след арестуването на Жак, мога категорично да ви обещая една малка помощ, която тя ще получи още днес, та да преодолее трудностите на първо време. И ако е разумна… Ако е разумна, ще видим по-нататък…

— Ах, господине, да знаете колко е навременна тази помощ за горката Цефиза. Сякаш вие сте нейния ангел-хранител. Честна дума, казвайте се, ако щете Родин, ако щете Карломан, но мога да се закълна, че вие сте чудесен…

— Хайде-хайде, прекалявате, дъще — прекъсна я Родин. — Кажете един добър старец и толкова. Но не ви ли се струва, че светът е толкова малък и нещата са странно свързани помежду си като вериги. Когато на вратата ми се почука, честно ви казвам, много се ядосах. Но кой би допуснал, че една моя съседка под предлог да си направи неприятна шега, ще ми посочи пътя за едно благодеяние? Идете да успокоите приятелката си. До довечера ще получи помощта. Кажете й да вярва и да се надява. Слава Богу, още има добри хора на този свят.