Йожен Сю - Скитникът евреин

— И господин Франсоа Харди? И той ли е наследник? — възкликна Агрикол.

— Защо си толкова пребледнял и смутен сине? Какво има? — попита бащата на маршала и учудено се огледа наоколо. — Кажи ми какво става?

— Какво има ли? Ограбиха вашите внучки — извика отчаяно Дагоберт. — А аз ги доведох чак от Сибир, за да попаднат на това безчестие…

— Вие… — поде старият занаятчия, мъчейки се да разпознае лицето на войника. — Вие, сте… Онзи предан на сина ми войник? — извика бащата на маршала и сърдечно стисна ръката на Дагоберт. — И какво казахте за дъщерята на Симон?

— За дъщерите му, защото неговото щастие в този смисъл е двойно. Горките момичета са близначки.

— Къде са? — попита старецът.

— В манастир.

— В манастир?

— Да. Благодарение предателството на този човек, който ги затвори в манастира и по този начин направи всичко възможно да изгубят наследството си.

— Кой е този човек?

— Маркиз д’Егрини…

— Най-големият враг на сина ми? — извика старецът и хвърли презрителен поглед към отец д’Егрини, който изобщо не загуби самообладание.

— И не само това — намеси се Агрикол. — И моят добър и достоен господар господин Харди също изгуби правата си върху това огромно наследство.

— Какво говорите! — извика бащата на маршал Симон. — Господин Харди изобщо не знаеше, че става дума за толкова важни неща. Той тръгна спешно, за да отиде при някакъв свой приятел, който има нужда от него.

С всяко ново разкритие отчаянието на Самуил растеше, но той не можеше да направи нищо друго освен да въздиша, защото за нещастие волята на завещателя беше категорична.

Отец д’Егрини изгаряше от нетърпение да се сложи край на тази сцена, която ужасно го измъчваше и въпреки фалшивото си спокойствие каза на нотариуса важно:

— Трябва да се сложи край на всичко това, господине! На тази клевета мога да отговоря с факти. Защо трябва да се създават интриги около отсъствието на наследниците, както постъпват този войник и синът му. Защо то да не може да се обясни, както се обяснява отсъствието на младия индиец или на господин Харди, който например не е предполагал за важността на интересите, заради които е трябвало да пристигне тук. Не е ли по-правдоподобно, че дъщерите на маршал Симон, както и госпожица Кардовил не са се явили тук по съвсем естествени причини? Повтарям, нещата се протакат твърде много. Вярвам, че и господин нотариусът мисли като мен и че разкриването на нови наследници не изменя с нищо въпроса, който му зададох преди малко. А именно, че като закрилник на сиромасите, на които отец Гавриил подари целия си имот, въпреки неговото незаконно и закъсняло възражение, аз оставам единствен негов стопанин и се задължавам да го използувам за Божията слава. Имайте добрината, господин нотариус, да отговорите ясно и с това да сложите край на тази мъчителна сцена.

— Господине — тържествено поде нотариусът, — по душа и по съвест, в името на правото и закона, като верен и безпристрастен изпълнител на последните желания на Марий Ренепон, обявявам, че по силата на дарението на господин абат Гавриил Ренепон, вие господин абат д’Егрини, сте единственият собственик на този имот, който ви предавам веднага, за да се разпореждате с него, съобразно желанията на дарителя.

Тези думи, изречени убедително и тежко, прекъснаха и последните неопределени надежди, които все още хранеха защитниците на наследниците.

Самуил пребледня още повече. Той стисна ръката на Бетсабея, която се бе доближила до него и по бузите на двамата старци бавно се търкулнаха едри сълзи.

Дагоберт и Агрикол потънаха в мрачно отчаяние. Те бяха потресени от разсъждението на нотариуса, който заяви, че не може да се отдава значение на заявленията им, още повече, че това не са направили и самите съдии, и бяха принудени да се откажат от всякаква надежда.

От всички най-много страдаше Гавриил. Съвестта го мъчеше. Той разбираше, че в заслепението си е станал причина и неволно оръдие за долния грабеж. И когато нотариусът се убеди в сметките, той каза на отец д’Егрини: „Вземете си ковчежето, господине“, Гавриил извика отчаяно:

— В такъв случай неумолимата съдба наказва всички достойни за съчувствие, любов и почит. Ах, Господи! Твоята висша справедливост не може да остави подобна неправда да тържествува.

Сякаш небето чу молитвата на мисионера… Едва успя да изрече тези думи и в салона се случи нещо странно.

Родин не дочака Гавриил да завърши и по поканата на нотариуса грабна ковчежето с нескрита радост.