Йожен Сю - Скитникът евреин

— Знам, господине, че съм подписал клетва, с която се задължавам никога да не взимам обратно дарението под какъвто и да е предлог. Иначе ще бъда подложен на презрението на честните хора. Тъй да бъде, господине… — каза Гавриил. — Ще понеса всички последствия на клетвопрестъпването. Вие ще разкажете това навсякъде. Ще бъда изложен на презрението на всички. Но нека Бог ме съди. — И младият свещеник избърса една сълза.

— Успокойте се, синко! — извика Дагоберт с нова надежда. — Всички честни хора ще бъдат на твоя страна.

— Добре, добре, братко — каза Агрикол.

— Господин нотариус — рече тогава Родин с тъничкия си пронизителен глас. — Моля разяснете на господин Гавриил, че може да нарушава клетвата си колкото иска, но е много по-лесно да пристъпи гражданското законодателство, отколкото едно чистосърдечно свещено обещание.

— Говорете, господине — каза Гавриил.

— Кажете на Гавриил — продължи Родин, — че едно дарение приживе, каквото той направи на отец д’Егрини, може да се вземе обратно само по три причини.

— Да, господине, по три причини — потвърди нотариусът.

— Първата причина е ако на дарителя се родят деца — продължи Родин. — Но аз се срамувам да предположа, че това ще се случи с отец Гавриил. Втората причина е неблагодарността на дарения. Отец Гавриил може да бъде сигурен в нашата сърдечна и вечна признателност. И накрая третата причина е неизпълнението на желанията на дарителя. В последния случай, колкото и лошо мнение да има за нас сега отец Гавриил, той ще трябва да ни даде известно време, за да се убеди, че неговото дарение изцяло ще бъде в полза на Божията слава.

— Сега, господин нотариус — поде отец д’Егрини, — вие трябва да решите дали господин Гавриил може да си вземе обратно дарението, или не.

В момента, в който нотариусът се готвеше да отговори, Бетсабеа влезе заедно с двама души.

Първото от двете лица беше Фарингея. Щом видя зловещото му лице, Самуил се приближи до него и го попита:

— Кой сте вие, господине?

След като хвърли проницателен поглед към Родин, който видимо се разтрепера, но след това отново възвърна хладнокръвието си, Фарингея отговори на Самуил:

— Неотдавна принц Джалма пристигна от Индия, за да се окаже днес на това място, както бе написано на медальона, който носеше на врата си.

— И той ли? — възкликна Гавриил, който бе пътувал заедно с индиеца от Азовските острови, където за малко спря корабът от Александрия. — Значи и той е наследник?… Наистина, по време на пътуването, принцът ми каза, че майка му е била французойка, но е сметнал за нужно да скрие целта на пътуването си. Този индиец е смел и благороден момък. Къде е сега?

Удушвачът отново изгледа Родин и произнесе бавно:

— Снощи се разделих с принца. Той ми каза, че за него е много важно да бъде тук, но поради други обстоятелства може би ще пожертвува интересите си. Прекарах нощта в една гостилница с него. Когато тази сутрин отидох да го потърся, ми казаха, че вече е излязъл. Тъй като с него ме свързва голямо приятелство, дойдох в тази къща с надеждата, че сведенията, които мога да дам за принца, ще му бъдат от полза.

Той не спомена нищо за снощното премеждие и премълча машинациите на Родин като сметна, че причината за отсъствието на принца е доброволна. Удушвачът явно искаше да направи услуга на Родин, смятайки, че той ще го възнагради за това, както се полага. Излишно е да споменаваме, че Фарингея лъжеше най-безочливо. След като сутринта успя с хитрост, решителност и смелост да избяга от затвора, той хукна към гостилницата, където бе останал Джалма. Там разбра, че възрастни мъж и жена, които се представили за негови роднини, поискали да го видят и изплашени от това, че не се събужда, го пренесли в каретата си, за да го откарат вкъщи и да го свестят.

— Много жалко — каза нотариусът, — че и този наследник не се яви. Но за нещастие, вече е изгубил правата си над това огромно наследство.

— А…, значи става дума за огромно наследство? — каза Фарингея и се втренчи в Родин, който благоразумно отмести очи.

В това време в салона влезе и второто лице, за което споменахме. Това беше бащата на маршал Симон, висок старец, твърде енергичен и здрав за годините си. Косата му бе побеляла, къса, свежото му лице изразяваше остроумие, добродушие и решителност. Агрикол бързо се отправи към него.

— И вие ли сте тук, господин Симон? — извика той.

— Да, сине — каза бащата на маршала и сърдечно се здрависа с Агрикол. — Току-що се връщам от път. Господин Харди трябваше да бъде тук, тъй като предполага, че става дума за някакво наследство. Но понеже ще отсъствува още известно време от Париж, натовари мен да…