Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ти братко… И ти, втори ми бащице… Бог ви изпраща…

След като се поздрави с Гавриил, Дагоберт пристъпи към отец д’Егрини. Като видя заплашителния вид на войника, преподобният отец, усещащ се силен от придобитите права и чувствуващ се като у дома си от обед насам, се отдръпна назад и каза строго:

— Кой сте вие, господине, и какво искате?

Вместо да отговори, войникът направи още няколко крачки към него. Изправи се срещу отец д’Егрини и го изгледа продължително време със смесица от любопитство, презрение, отвращение и смелост. Погледът беше толкова настойчив, че някогашният полковник наведе очи към пода, смутен от бледото лице и грейналия поглед на стария войник.

Нотариусът и Самуил мълчаливо наблюдаваха тази сцена, а Агрикол и Гавриил следяха със свити сърца всяко движение на Дагоберт. Родин престорено се подпираше на ковчежето, за да може по всяко време да го прикрива с тялото си.

Отец д’Егрини най-накрая преодоля смущението си, изправи глава и повтори:

— Питам ви господине, кой сте и какво искате?

— Не ме ли познавате? — нетърпеливо попита Дагоберт.

— Не, господине…

— По същия начин — продължи презрително войникът — не смеехте да вдигнете очи и край Лайпциг, когато се сражавахте на страната на русите срещу французите. Когато поискахте оръжието на генерал Симон, а той, макар и целият в рани, ви отговори „На предатели сабята си не давам“, дотътри се до един руски гренадир и я предаде на него… До генерал Симон имаше и един ранен войник. Това бях аз…

— Какво искате да кажете? — едва сдържаше яда си отец д’Егрини.

— Искам да кажа, че сте безчестен и презиран от всички свещеник, колкото е благославян Гавриил. Да, повтарям ви го! За да присвоите наследството на дъщерите на маршал Симон, на Гавриил и на госпожица Кардовил, вие си послужихте с най-долни средства.

— Какво каза, татко? — извика Гавриил. — Дъщерите на маршал Симон?

— Те, както и достойната госпожица Кардовил, благодетелката на Агрикол, са твои роднини. А този свещеник — той посочи отец д’Егрини с пръст, затвори едната в лудницата, а останалите в един манастир. И теб, скъпи синко, не се надявах да заваря тук, защото мислех, че ще ти попречат да се явиш, както направиха и на другите. Но, слава Богу, ти си тук, а аз идвам навреме. Не можех да пристигна по-рано, заради раните си. Изтече ми много кръв, цялата сутрин съм припадал.

— Не забелязах, че ръката ти е превързана — каза Гавриил — Каква е тази рана?

— Паднах и се нараних — отвърна Дагоберт. — Но пристигнах, за да разкрия много нечестни действия.

Трудно е да се опишат любопитството, притесненията, учудването и страховете, които обхванаха различните участници, след заплашителните думи на Дагоберт.

От всички най-изненадан бе Гавриил. Цветът на лицето му се променяше, краката му се разтрепераха. Дотолкова го изненада съобщението на Дагоберт, че има и други наследници, че известно време той остана безмълвен, докато най-неочаквано извика:

— Аз! Аз съм причината, Господи, да бъде ограбен този род!

— Ти ли, братко? — извика Агрикол.

— И теб ли се опитаха да ограбят? — попита Дагоберт.

— Завещанието гласи — отвърна още повече притеснен Гавриил, — че наследство ще получат онези наследници, които се появят до обед.

— Какво толкова има тогава? — попита пак Дагоберт.

— Удари дванадесет маса — отвърна Гавриил. — От целия род само аз бях тук, сега разбираш ли? Срокът изтече. Аз отнех правата на останалите наследници…

— Не, скъпи синко… Всичко вече е спасено. Аз знам, че ти ще поделиш наследството с останалите.

— Но аз подарих цялото богатство — извика отчаян Гавриил.

— Подари го! — застина Дагоберт. — На кого?

— На този господин — Гавриил посочи отец д’Егрини.

— На него! — простена Дагоберт. — На него, на предателя… На вечния, на демоничния зъл дух на този род!

— Знаеше ли правата си върху наследството, братко? — попита Агрикол.

— Не… — отвърна унило младият свещеник. — Чак тази сутрин научих от отец д’Егрини. Той скоро е научил от моите документи, които някога майка ми намерила в мен и ги изпратила на изповедника си.

— Всичко разбрах! — извика ковачът. — Те са видели, че един ден ти ще станеш богат и затова са се заинтересували от теб. Затова те взеха в училището, където почти не можехме да те виждаме, по-късно те измамиха и те накараха да станеш свещеник, за да им подариш богатството. Господине — ядосан, Агрикол се обърна към отец д’Егрини — баща ми е прав, подобна постъпка е нечестна!