Йожен Сю - Скитникът евреин

— Струва ми се, господине — обърна се Родин, изгарящ от нетърпение, към нотариуса, — че тази история няма нищо общо със завещанието.

— Така е, господине — отвърна нотариусът, — но случката е толкова необикновена и романтична, че не може да не се сподели учудването на господина… — И той посочи Гавриил, който се бе подпрял на облегалката на креслото и замислено подпираше челото си с ръка. След това продължи да чете завещанието.

„На такива преследвания е бил подложен родът ми от Исусовото общество. То взе всички мои, присвоени от правителството имоти. Аз ще умра… Дано неговата омраза угасне със смъртта ми и да пощади потомството ми. Потомството, чиято участ е единствената ми мисъл и грижа в този важен и тържествен час.

Сутринта повиках при мен един човек, чиято честност е известна. Нарича се Исак Самуил. Аз му спасих живота и всеки ден съм се радвал, че съм имал възможността да запазя такова честно и превъзходно същество. Преди да ми вземат имотите, той ги управляваше умно и честно. Поверих му сто и петдесетте хиляди франка, които ми върна един приятел. Исак Самуил и наследниците му, който ще поемат неговата длъжност, в знак на благодарност се задължават да дават тези пари с лихва цели сто и петдесет години, считано от днес. Тези пари, дадени на заем със сложна лихва, могат да станат много, колкото царско богатство, ако не попречат неблагоприятни случайности.

Дано наследниците ми послушат моите желания за подялбата и употребата на тази огромна сума.

За нещастие, за век и половина се случват толкова промени в собствеността на поколенията от един род, че по всяка вероятност след сто и петдесет години моите наследници ще бъдат от различните слоеве на обществото и ще представят различни обществени среди. Сред тях може би ще има мъже, надарени с голям ум, смелост и добродетели. Може да има учени и прославени имена във военното изкуство или занаятите. Може да има и неизвестни занаятчии, скромни граждани. За съжаление, може да има и големи престъпници…

Каквото и да се случи, моето най-горещо желание е наследниците ми да се сближат, да възстановят рода, използувайки божествените думи на спасителя «Обичайте се помежду си». Тяхното съгласие ще послужи за пример, защото ми се струва, че от съгласието, от сдружаването между хората, ще дойде бъдещото щастие на човечеството.

Обществото, което толкова дълго преследва рода ми, е блестящ пример за всесилността на сдружаването, дори и когато то се използува за лоши неща. В това има нещо толкова благотворно и божествено, че понякога води към добро дори покварените общества. По този начин мисиите хвърлиха ясна светлина върху мрачното Исусово общество, което е основано с омразна и безбожна цел и с убийственото си възпитание да унищожи всяка воля, всякаква мисъл и свобода, всякакво остроумие на народите, за да ги предаде разтреперани, суеверни, оглупели и обезоръжени на самовластието на царете, които това Общество владее чрез своите изповедалници…

Когато такова Общество, което всява у хората страх, заради което е проклинато от народа, съществува от векове и често е владяло света с хитрост и ужас, тогава какво ще стане с обществото, което проповядва братство и любов, което има за цел да освободи мъжа и жената от всякакво унизително робство? То има за цел да направи щастливи онези, които са изпитвали досега само скръб и нещастия; да просвети невежите; да помогне за свободното развитие на всички чувства, които Бог е дал на хората; да освети всичко, което идва от Бога — любовта, майчинството, силата, остроумието, красотата, духовитостта и най-накрая, да направи хората истински набожни и признателни към Създателя, като им помогне да разберат величието на природата и заслужената им част от богатствата, с които той ни обсипва.

Ако Бог пожелае моите потомци след век и половина да се сближат в едно свято общество; ако пожелае сред тях да има милостиви към страдащите; възвишени и свободолюбиви, с горещи сърца и решителни характери; красиви и добри жени… Колко могъщо ще бъде хармоничното съгласие на всички тези идеи и сили, събрани около това царско богатство, което събрано на едно място, със сдружаване и мъдро управляване, ще направи постижими и най-далечните мечти.

Какво чудесно огнище на плодовити и благородни мисли! Какви спасителни и животворни лъчи ще струят от това средище на любов, свобода и милосърдие! Какви великолепни примери могат да се дадат на хората! Какъв подтик може да даде на цялото човечество едно тъй сдружено и с толкова средства семейство! Тогава това дружество за добро ще има силата да пребори Обществото, на което сме жертва, и което за век и половина нищо няма да изгуби от страшната си сила. Тогава на делото на мрака, натиска, насилието и самовластието, които тегнат върху християнския свят, моите потомци ще могат да противопоставят делото на светлината, на развитието и на свободата. Гениите на доброто и злото ще се изправят един срещу друг. Битката ще започне и Бог ще закриля праведните…