Йожен Сю - Скитникът евреин

— Но, тате, повтарям, насилието…

— За Бога, знаеш ли какво ми отговори тази сутрин приставът, когато поднових оплакването срещу изповедника на клетата ти майка? „Няма никакво доказателство и нищо не може да се направи.“

— Но сега поне има доказателства и се знае къде са момичетата. Тази увереност дава сили на човека. Бъди спокоен. Законът е по-силен от всички манастирски настоятелки на света.

— Но нали граф Монброн, при когото госпожица Кардовил ви моли да отидеш, е влиятелен мъж — каза Гърбавото. — Ще му кажеш по какви причини госпожиците трябва да бъдат освободени още тази вечер. А и госпожица Кардовил, която също има интерес утре да бъде на свобода. Тогава граф Монброн ще ускори действията на правосъдието и тази вечер ще ти предадат децата.

— Гърбавото е права, тате. Иди у графа. Аз ще изтичам до пристава и ще му кажа, че знаем къде са задържани момичетата. А ти, Гърбаво, се прибери у дома и ни чакай там, нали така, тате? Всички ще се срещнем у дома.

Дагоберт помисли малко и внезапно каза на Агрикол:

— Добре. Ще те послушам. Но я си представи, че приставът ти каже: „Нищо не може да се направи преди утрешния ден.“ Представи си, че и граф Монброн ми каже същото. Мислиш ли, че ще стоя със скръстени ръце до утре?

— Татко…

— Стига — отсече войникът. — Зная какво да правя. Ти, чедо, тичай при пристава. Ти, Гърбаво, върви у дома и ни чакай. А аз ще ида при графа. Дай ми пръстена. Кажи адреса.

— Площад „Вандом“ 7, граф Монброн. Изпраща те госпожица Кардовил — каза Гърбавото.

— Имам добра памет — рече войникът. — И нека час по-скоро се срещнем на улица „Brise-Miche“.

— Добре, тате, успех и смелост. Ще видиш, че законът защитава и закриля честните хора…

— Толкова по-добре — рече войникът, — защото иначе честните хора щяха да бъдат принудени сами да се защитават и закрилят. И така, деца, дано скоро се срещнем вкъщи.

Когато Агрикол, Дагоберт и Гърбавото се разделиха, вече беше съвсем тъмно.

Часът беше осем вечерта. Дъждът шибаше прозорците на Франциска Балдуин на улица „Brise-Miche“, а силният вятър разклащаше вратата и незатворените кепенци. Но по безредието и занемареността на бедняшката стаичка, която обикновено се поддържаше толкова чиста, сега се виждаше, че явно са станали някакви много тъжни произшествия, които са объркали живота на сиромасите, живели мирно до този момент. Подът беше кален, дебел слой прах покриваше мебелите, които преди светеха от чистота. Откакто приставът бе отвел Франциска Балдуин, леглото не беше оправяно. Когато онази нощ Дагоберт се върна след поредните безполезни опити да открие Роз и Бланш, съсипан от умора и смазан от отчаяние, той се тръшна облечен и лежа така няколко часа.

На масата имаше една бутилка, една чаша и няколко резена твърд хляб. Те показваха пестеливостта на войника, чиито средства се изчерпваха с парите, които Гърбавото донесе от заложната къща след арестуването на Франциска.

На мъждивата светлина от една свещ, поставена върху малката печка, която беше студена като камък, защото дървата отдавна бяха свършили, се виждаше Гърбавото, седнала и заспала на един стол с глава, отпусната върху гърдите. Ръцете й бяха скриви под басмената престилка, а краката й се опираха върху последната пръчка на стола. От време на време тя потръпваше от студ в мокрите си дрехи. След уморителния ден, след бурните преживявания, клетницата не беше яла, защото нямаше хляб у дома си. Тъй като очакваше завръщането на Дагоберт и Агрикол, сънят й не беше спокоен. В тревогата си Гърбавото отваряше очи наполовина и то се стресна, подскочи, втурна се бързо към бащата на Агрикол и попита:

— Какво става, господин Дагоберт? Носите ли добри новини? Носите ли… — но не можа да довърши, защото се изплаши от мрачното, страховито лице на войника.

Дагоберт беше толкова угрижен, че сякаш не забеляза шивачката. Той се отпусна отпаднал на един стол, облегна лакти на масата и закри лицето си с ръце. След като дълго размишлява, войникът се изправи и каза с приглушен глас:

— Трябва… Трябва… — после направи няколко крачки из стаята, заоглежда се наоколо, сякаш търсеше нещо. След малко забеляза до печката една желязна, дълга две стъпки пръчка, която използуваха за вдигане на колелото, когато се нажежеше. Той я взе, огледа я внимателно, претегли я на ръка и доволно я сложи на масата.

Смаяна от дългото мълчание на Дагоберт, Гърбавото следеше с плахо и неспокойно любопитство движенията му. Но след учудването я обзе ужас, защото войникът взе торбата си от един стол, извади два пищова и започна да ги зарежда. Шивачката обезумя от страх и извика: