Йожен Сю - Скитникът евреин

Така едно Общество обича властта и парите, както властолюбецът обича властта заради самата власт, а сребролюбецът обича парите заради самите пари… Но по отношение на недвижимите имоти Обществата винаги постъпват така, както би постъпило отделното частно лице. Недвижимият имот е тяхна мечта, тяхна постоянна мисъл, тяхна обожествена мономания. Те се стремят към него с най-искрена и най-гореща страст. За едно ново, бедно, малко Общество първият недвижим имот е нещо като сватбените дарове за младоженката, като първия кон за момъка, като първата публикация за поета, като първия кашмирен шал за девойката. Защото в този материалистичен век недвижимият имот дава на Обществото преди всичко известно значение на религиозната борса. Благодарение на милосърдието на ближния или на други случайни дарове най-напред се увеличава неговото влияние върху обикновените хора, а после то придобива и по-големи размери. Ето защо можем да си представим яростната, разпалена надпревара между различните женски и мъжки Общества за недвижими имоти и удовлетворението, което едно богато Общество изпитва, когато многобройните му къщи, земи и други богатства надвишават придобивките на по-бедните общества. Завистта и омразата, подклаждани от манастирската леност, неизбежно пораждат подобни надпревари и желания за надмощие. Но не съществува нищо по-нехристиянско в най-благородния смисъл на тази дума, нищо по-несъразмерно с истинския евангелски дух от тази люта, ненаситна жажда за придобиване и трупане на имоти с всички възможни средства. Тази жажда е много опасна и едва ли може да се оправдае пред общественото мнение с мизерните милостини, които раздава, но пак по предпочитание и по избор.

Света-Перпетуа беше седнала пред едно голямо писалище в една съвсем обикновена, но доста удобно подредена стая. В мраморното огнище гореше буен огън, а дъсченият под бе покрит с мек губер. Настоятелката, на която всеки ден предаваха писмата до сестрите или до възпитателките на манастира, вече ги бе отворила много изкусно. Без тяхно знание тя си бе присвоила това право и разбира се, винаги го упражняваше в интерес на момичетата, но и за да бъде в течение на кореспонденцията им. Тя искаше да знае и съдържанието на всички писма, които се пишеха от манастира, преди да бъдат пуснати по пощата. Следите от това благочестиво и невинно занимание лесно се заличаваха, защото настоятелката разполагаше с колекция от хубави, малки, стоманени инструменти. Едните бяха много остри и с тях тя умело изрязваше хартията около печата. След като прочиташе писмото, тя отново го връщаше в плика, затопляше един объл инструмент, с него притискаше отново восъка на печата, той се разливаше и закриваше изрязаното място. Освен това, добрата настоятелка, подбуждана от благородни чувства за справедливост и равенство, държеше в колекцията си един майсторски направен инструмент, който изпускаше пара и по-скромно запечатаните писма се овлажняваха и сами се отваряха без особено затруднение и без да се повреди хартията.

Настоятелката прочиташе писмата и си вземаше подробни или кратки бележки за най-важните неща в тях. Точно в този момент на вратата се почука два пъти.

Света-Перпетуа спусна капака върху разхвърляното писалище, стана важно и тържествено отиде да отвори вратата. Една послушница й съобщи, че госпожа Сен-Дизие чака в салона, а госпожица Флорин, заедно с едно гърбаво, дрипаво момиче, пристигнали малко след княгинята, чакат пред вратата на коридора.

— Доведи най-напред княгинята — каза Света-Перпетуа. След това примъкна едно кресло до камината.

Госпожа Сен-Дизие влезе. Беше облечена доста пищно и с вкус. Носеше червена кадифена шапка, отлична изработка. Беше наметната със син кашмирен шал, а черната й копринена рокля отдолу бе обшита със същата кожа, както и ръкавиците й.

— На какво дължа тази чест, дъще? — попита вежливо настоятелката.

— На една много важна поръчка, скъпа майко. Много бързам, защото ме чакат при Негово Високопреосвещенство и разполагам само с няколко минути. Отново става дума за онези две сирачета, за които вчера дълго разговаряхме.

— Те все още са разделени, както вие пожелахте. От това така се поболяха, че тази сутрин бях принудена да съобщя на доктор Баление в лудницата. Той каза, че имат треска и силна отпадналост. Странно, и двете сестри имат еднакви признаци на болестта. Отново разпитах клетите създания и с ужас установих, че са идолопоклоннички.