Йожен Сю - Скитникът евреин

— Миловидна е, но има гърбица.

Настоятелката остана доволна, че момичето, което й водят, е кротко и грозно на вид, и след като поразмисли малко, добави:

— И е будна?

— Много будна.

— И няма никакви средства?

— Никакви.

— Набожна ли е?

— Не се причестява.

— Няма значение — рече настоятелката на себе си, — стига да е будна — после каза високо: — Умее ли да работи добре?

— Мисля, че умее, майко.

Настоятелката отиде до един шкаф, извади някакъв дневник, порови из него с демонстративно внимание, после го остави на мястото му и рече:

— Кажете на момичето да дойде и ме почакайте в пералнята. Грозна… будна… работничка… — промърмори настоятелката замислено, — никакво съмнение няма да събуди. Ще видим.

След малко Флорин влезе с Гърбавото, отведе я при настоятелката и тихичко излезе. Младата шивачка беше развълнувана, разтреперана и страшно смутена, защото не предполагаше, че ще види онова, което видя, докато Флорин не беше при нея. Тя наистина се изплаши, щом остана насаме с настоятелката на манастира „Света Богородица“.

Ето от какво се изплаши Гърбавото. Когато Флорин отиде при настоятелката, младата шивачка остана на долния етаж в една стая с подредени покрай стените столове, която приличаше на гостна. Щом се оказа сама, тя се приближи до прозореца, който гледаше към манастирската градина, препречена на това място от полусрутена стена, завършваща до дъсчена ограда. Стената се простираше между една новопостроена църквичка и градината на съседна къща.

На един от преградените с железни пръчки прозорци от долния етаж на тази къща Гърбавото ненадейно зърна някакво момиче. То гледаше към манастира и правеше с ръце насърчителни, приятелски знаци. Гърбавото не можеше да види за кого са предназначени. Тя се изненада от хубостта на момичето, от лъчезарното му лице, от големите, бляскави черни очи и от красивата му усмивка. Изглежда бяха отговорили на знаците му, защото момичето сложи лявата ръка на сърцето си, а с дясната направи знак, че то е там, където гледат очите му.

В този момент един блед слънчев лъч се прокрадна през облаците и заигра върху косите му, а блясъкът им сякаш озари прилепналото до пръчките бяло лице. Гърбавото се разтрепера при вида на златистите къдрици и внезапно проумя, че това беше госпожица Кардовил. И наистина, не се излъга. Пред очите й стоеше покровителката на Агрикол.

Сърцето на Гърбавото се сви, когато видя хубавото момиче, затворено в зловещата лудница. Тя си спомни за добротата и деликатността, с която бе посрещнала преди няколко дни Агрикол в разкошния си бляскав дворец. Мислеше, че Адриана е луда, но сега й се стори, че хубостта и разумът озаряват ангелското й лице. Внезапно госпожица Кардовил направи рязък жест, сложи пръст на устните си, отправи две целувки и се изгуби.

Гърбавото се сети за важните тайни, които Агрикол трябваше да съобщи на госпожица Кардовил, и й стана много мъчно, че няма никаква възможност да отиде при нея, защото поне в момента момичето изобщо нямаше вид на лудо.

Младата шивачка бе потънала в тези размисли и тревоги, когато Флорин се върна при нея заедно с една калугерка от манастира. Гърбавото не каза нищо за откритието си и скоро се озова пред настоятелката.

Света-Перпетуа хвърли бърз, проницателен поглед върху лицето на младата шивачка и намери, че е достатъчно боязлива, кротка и честна, за да се убеди напълно в сведенията, които й даде за нея Флорин.

— Скъпа дъще — каза Света-Перпетуа смирено, — Флорин ми каза в какво положение сте изпаднали. Наистина ли нямате никаква работа?

— Наистина, госпожо.

— Наричайте ме, майко, дъще моя. Това е по-приятно и отговаря на манастирските правила. Излишно е да ви питам с какво сте преживявали досега, нали?

— Винаги съм живяла честно от труда си,… майко — отвърна Гърбавото с чест и достойнство.

— Вярвам ви, дъще, и имам основания за това. Трябва да благодарим на Бога, че ви е предпазил от много изкушения. Но все пак бих искала да зная дали умеете да се справяте с работата си?

— Трудя се, доколкото мога, майко. Винаги са били доволни от мен. Ако искате, можете да ми възложите нещо и сама да се убедите.

— Вашите думи, са ми достатъчни, дъще. Предпочитате да работите на ден, нали?

— Госпожица Флорин ми каза, че мога да разчитам на надомна работа.

— Засега не, дъще. Ако по-нататък се появи възможност, няма да ви откажа. Но в момента ето какво мога да ви предложа. Една уважавана възрастна госпожа ме помоли да й намеря надничарка. Тя ще ви приеме, щом ви препоръчвам аз. Заведението ще се погрижи за облеклото ви и ще ви удържа по малко от заплатата за разходите по дрехите, защото вие ще уреждате сметките си с нас. Заплатата е два франка на ден. Достатъчно ли е?