Йожен Сю - Скитникът евреин

— Тя ми каза, но хвърли вината върху иконома — отвърна госпожа Сен-Дизие.

— А, видяхте ли се с нея, дъще? — попита настоятелката крайно изненадана.

— Видяхме се у Негово Преосвещенство — отвърна госпожа Сен-Дизие позаеквайки, но Света-Перпетуа отново се направи, че не забелязва.

— Наистина, не зная защо нашето заведение буди такава завист в този манастир, който разпространява отвратителни слухове за нас. Някои хора страшно озлобяват от сполуката на ближния си.

— Нищо, майко — каза примирително княгинята, — нека се надяваме, че с подаръка на господин Брисвил ще успеете да покриете наддаденото от манастира. Тази женитба ще ви донесе двойна облага, майко, защото едно голямо богатство ще попадне в ръцете на наш човек, който ще го употребява, както се полага. С около сто хиляди франка приход положението на нашия ревностен защитник ще стане много по-значително. Най-после ще се сдобием с достойно оръдие за нашето дело и не ще бъдем принудени да търсим защита от хора като Дюмулен.

— И в неговите писания има голямо вдъхновение и много знания. Според мен стилът му прилича на стила на св. Бернард, когато се гневи срещу безбожието на века.

— Уви, майко, само да знаехте що за св. Бернард е този Дюмулен. Но не искам да осквернявам ушите ви. Само мога да ви кажа, че такива защитници омърсяват и най-светите неща. Бог да ви пази, майко! Довиждане. И охранявайте добре тази нощ. Завръщането на войника е опасно и тревожно.

— Бъдете спокойна, дъще. Ах, щях да забравя. Госпожица Флорин ме помоли да ви поискам една услуга. Тя иска да постъпи на работа при вас. Познавате верността й, която показа, докато наблюдаваше внучката ви. Струва ми се, че подобна награда окончателно ще я привърже към вас и аз ще ви бъда изключително благодарна.

— Смятайте, че всичко е решено, ще я взема, майко. Сега вярвам, че ще ми бъде много по-полезна, отколкото мислех преди.

— Много съм ви благодарна за добрината, дъще. Надявам се, че скоро ще се видим. Вдругиден от два часа ще имаме дълго съвещание с Негово Високопреосвещенство и с Негово Преосвещенство. Не забравяйте да дойдете.

— Няма да забравя, майко, ще бъда точна. Но охранявайте добре тази нощ, за да не стане непоправимото — и след като целуна почтително ръката на настоятелката, княгинята излезе през голямата врата на стаята срещу един салон, от който се излизаше на централното стълбище.

След малко при настоятелката влезе Флорин и се доближи до нея с боязливо смирение:

— Не срещнахте ли госпожа Сен-Дизие? — попита я Света-Перпетуа.

— Не, майко, чаках в стаята, чиито прозорци гледат към градината.

— Княгинята се съгласи да ви вземе на работа от днес.

Изненадана и натъжена, Флорин възкликна:

— Мен ли? Но нали…

— Помолих я за вас. Ще приемете! — отвърна повелително настоятелката.

— Но, майко, нали ви бях помолила да не…

— Казах, ще приемете! — отсече решително настоятелката и Флорин сведе очи.

— Приемам.

— Заповядвам ви това в името на господин Родин!

— Досещам се — отвърна тъжно Флорин, — но при какви условия ме приема княгинята?

— При същите условия, както живяхте у внучката й.

Флорин настръхна и каза:

— И за княгинята ли ще трябва да пиша редовни тайни доклади?

— Ще наблюдавате, ще запомняте и за всичко ще съобщавате…

— Добре, майко.

— Особено ще внимавате, когато при княгинята идва настоятелката на манастира „Светото Исусово сърце“. Ще подслушвате и ще си записвате. Трябва да предпазим госпожа Сен-Дизие от лоши влияния.

— Добре, майко.

— Също така ще се опитате да научите защо доведоха тук две малки сирачета, за които вярната прислужница на княгинята, госпожа Гривоа, заръча да бъдат държани строго.

— Добре, майко.

— Постарайте се да запомните всичко, което ви се стори важно. Утре ще ви дам подробни наставления за една друга работа.

— Много добре, майко.

— Ако се държите добре и ако изпълните точно заръките ми, ще напуснете княгинята и ще станете компаньонка на една младоженка. Тази служба ще бъде много добра и ще се задържите дълго, но пак при същите условия. Трябва да казвате, че отивате при госпожа Сен-Дизие по своя воля.

— Добре, майко. Ще го запомня.

— Кое е това гърбаво момиче с вас?

— Тя е съвсем бедна, няма нищо, но е много будна и с добро възпитание. Шивачка е. Останала е без работа и е стигнала до крайност. Когато тази сутрин отидох да я взема, разпитах за нея — отзивите са превъзходни.

— Тя е грозна и гърбава, нали?