Йожен Сю - Скитникът евреин

— Затова побързахме да ви ги поверим. Но ето и причината за моето посещение. Научихме, че войникът, който доведе момичетата във Франция и за когото се смяташе, че ще отсъствува няколко дни от Париж, ненадейно се е върнал и сега е тук. Той е възрастен, но много смел, предприемчив и страшно решителен човек. Ако разбере, че момичетата се намират тук, нещо почти невъзможно, в яростта си, че са откъснати от безбожното му влияние, е в състояние да извърши всичко. Затова от днес нататък удвоете надзора. Никой да не може да влиза тук нощем. И без това тази част на града е пуста.

— Бъдете спокойна, дъще. Ще пазим добре. Портиерът и градинарят са въоръжени и всяка нощ обикалят булеварда от болницата насам. Стените са високи, а там, където е възможно да бъдат прескочени, са наслагани железни шипове. Но все пак ви благодаря, че ме предупредихте да удвоим надзора.

— Особено тази нощ трябва да бъдете много бдителни, майко.

— Защо?

— Защото, ако този дяволски войник реши да извърши нещо, то ще бъде тази нощ…

— Откъде знаете, дъще?

— Имам сигурни сведения — отвърна княгинята малко смутено, което не убегна от настоятелката, но тя беше много хитра и потайна, за да го покаже и само вътрешно се усъмни, че крият доста неща от нея. — И така, тази нощ надзорът да се удвои.

— Тъй като имах удоволствието да се срещна с вас, ще използувам случая да ви кажа няколко думи за онази женитба.

— Кажете, майко — нетърпеливо поде княгинята, — защото тази работа е много важна. Младият барон Брисвил е изключително набожен мъж, въпреки греховното, размирно време. Изпълнява ревностно църковните си задължения и може да ни направи големи услуги. Дълго го слушах в камарата. Той притежава нападателно и провокиращо красноречие и не познавам друг човек, който да използува вярата си с такава безочливост и такова безсрамие. Но той добре си е направил сметката, защото подобен смел и свободен език за светите неща събужда любопитството на хладнокръвните. Обстоятелствата са такива, че може да стане още по-буен и по-смел срещу нашите неприятели, без да рискува нищо, а това го прави още по-решителен. С една дума, той е наш и за награда трябва да му уредим тази женитба. Тя трябва да се осъществи. Освен това, както знаете, майко, той обеща да подари на заведението „Света Богородица“ сто хиляди франка, щом се докопа до богатството на госпожица Бодрикур.

— Никога не съм се съмнявала в добрите намерения на господин Брисвил по отношение на едно дело, което заслужава съчувствието на всички благочестиви хора. Но смятах, че няма да срещна толкова спънки от страна на момичето.

— Как се държи то?

— Досега мислех, че това момиче е послушно, страхливо, нищожно и изобщо глупаво. Мислех, че ще се зарадва, когато му съобщя за женитбата, а то поиска време да помисли.

— Нещастница!

— Напразно й внушавах, че щом няма родители и приятели и е поверена на мен, трябва да гледа с моите очи и да слуша с моите уши. Убеждавах я, че тази женитба е напълно подходяща за нея и че трябва да я приеме без каквито и да било размишления и възражения.

— Нищо по-разумно от това не може да й се каже.

— Тя ми отговори, че преди да се обвърже, иска да види господин Брисвил и да опознае характера му.

— Това са глупости. Нали вие сте я уверили, че той е порядъчен човек и че според вас женитбата е удачна.

— Тази сутрин казах на госпожица Бодрикур, че досега съм се опитвала да я убедя с думи, но ако продължава така, ще ме принуди за нейно добро да постъпя строго, за да надвия упорството й, да я разделя с приятелките й и да я затворя в килия с много строг режим, докато най-сетне се реши да не бяга от щастието си и да се омъжи за един уважаван човек.

— Как реагира тя на заплахите, майко?

— Надявам се, че ще постигнем своето. Тя си пишеше с една своя съученичка от родното си място, но тази кореспонденция ми се стори опасна и я прекратих. Сега е само под мое влияние. Надявам се, че ще успеем. Както виждате, дъще, доброто се постига чрез трудности и мъки.

— И аз вярвам, че господин Брисвил няма да се ограничи само с първото си обещание. Ако се ожени за госпожица Бодрикур, ще…

— Трябва да знаете, дъще — каза настоятелката, прекъсвайки княгинята, — че ако зависеше от мен, аз не бих приела. Но който помага на делото, помага на Бог и аз не мога да забраня на господин Брисвил да увеличи сумата на своето благодеяние. А освен това ни сполетя едно нещастие.

— Какво?

— Манастирът „Светото Исусово сърце“ се конкурира с нас за един недвижим имот, който ни е много изгоден. Хорската лакомия няма граници. Затова бях много категорична с настоятелката.