Йожен Сю - Скитникът евреин

Гърбавото я изгледа още по-учудено, защото предположенията й надминаваха всякакви надежди на една надничарка и изобщо не бяха за вярване.

— Но — поде тя свенливо, — защо ще са толкова щедри към мен, госпожице? С какво мога да заслужа тази висока заплата?

Флорин настръхна. Искреното й сърце, вродената й доброта и желанието й да помогне на Гърбавото, чиято смиреност и покорство живо я заинтересуваха, я бяха накарали да направи това неразумно предложение. Но тя знаеше на каква цена Гърбавото щеше да получи всички облаги, за които й говореше, и едва сега се попита дали младата шивачка ще приеме подобно условие. За беда Флорин беше отишла доста далеч, ала не се решаваше и осмеляваше да каже всичко на Гърбавото. Впрочем, тя сметна, че трябва да остави нещата на съвестта на младата шивачка. И понеже съгрешилите не са твърде разположени да вярват в непогрешимостта на другите, тя си каза, че отчаяното положение, в което бе изпаднала Гърбавото, може би ще я направи по-малко чувствителна. Затова продължи:

— Разбирам, госпожице, че се изненадвате от предложенията, които надминават вашите очаквания. Но трябва да ви кажа, че тук става дума за едно благотворително заведение, което е определено да дава работа или да устройва жени, изпаднали в нужда. То се казва „Света Богородица“ и негово задължение е да им намира място като прислужници или като надничарки. Управителите на това заведение са толкова милостиви, че ако онези, които назначават на своя глава, не са достатъчно прилично облечени, за да изпълняват дадена работа, те им дават и малко дрехи.

Това съвсем правдоподобно обяснение за високите заплати задоволи Гърбавото, защото преди всичко ставаше дума за благотворителна работа.

— Сега разбирам, госпожице — каза момичето, — само че аз нямам никаква препоръка, която да ме предложи на милостивите лица, управляващи това заведение.

— Вие страдате, вие сте трудолюбива и честна, а това е достатъчна препоръка. Само че трябва да ви предупредя, че ще се интересуват дали изпълнявате добросъвестно всичките си християнски задължения.

— Никой не обича и не благославя Бога повече от мен — каза Гърбавото със смирение и непоколебимост, — но изпълнението на някои задължения е работа на съвестта. Ако се изисква такова нещо, предпочитам да се откажа от покровителството, за което ми говорите…

— Съвсем не. Само ви предупредих, че лицата, които ръководят това дело, са много набожни, та да не се изненадате от въпросите им. Освен това нищо не губите, ако опитате. Ако техните предложения са изгодни за вас, ще ги приемете. Ако ви се стори, че ограничават свободата на съвестта ви, ще ги отхвърлите. Това няма да влоши положението ви.

Гърбавото нямаше с какво да оспори последното заключение. То й даваше свобода на действие и разпръскваше всякакво недоверие, затова момичето каза:

— Приемам предложението ви, госпожице, и ви благодаря от цялото си сърце. Но кой ще ме представи?

— Аз. И ако искате — още утре.

— Но може би ще искат някакви подробности за мен…

— Сигурна съм, че уважаемата Света-Перпетуа, настоятелката на манастира „Света Богородица“, ще ви оцени без допълнителни сведения. В обратен случай ще ви попита, ако иска да узнае нещо повече, и вие лесно ще можете да я удовлетворите. И така, уговорихме се за утре.

— Тук ли да дойда, госпожице?

— Не, казах ви, че никой не трябва да знае за идването ви. Ако дойдете още веднъж, може да се разчуе и да се усъмнят. Аз ще ви взема с карета. Къде живеете?

— На улица „Brise-Miche“ №3. Нали ще си направите този труд, госпожице. Достатъчно е да помолите бояджията, който е и портиер, да ми съобщи. Попитайте за Гърбавото.

— Гърбавото ли? — извика Флорин смаяна.

— Да, госпожице, — отвърна шивачката с тъжна усмивка, — всички ме наричат така. Заради смешния ми недостатък, който е и причина за прякора ми — добави Гърбавото и не можа да сдържи сълзите си. — Страх ме е да отида на работа в чужда къща. Има толкова хора, които се подиграват с човека, без да се интересуват колко го нараняват! Но сега не бива да се двоумя — каза момичето и избърса очите си, — ще се покоря на съдбата.

Флорин се натъжи, хвана Гърбавото за ръка и рече:

— Не се разстройвайте, има нещастия, които будят съжаление, а не смях. Мога ли да ви попитам как е истинското ви име.

— Казвам се Магдалина Соливо. Но вие, госпожице, трябва да попитате за Гърбавото, защото ме познават само под това име.

— И така, утре по обяд ще дойда на улица „Brise-Miche“.