Йожен Сю - Скитникът евреин

Ето защо в резултат на всеобщата незаинтересованост, която често е по-тежка от егоизма и жестокостта на неблагодарните господари, работниците се намират в плачевно положение. Някои от тях, въпреки непрестанния си труд, живеят в лишения и умират преждевременно, почти винаги прокълнати от обществото, което нехае за тях. Други се опитват да удавят за малко теглото си в безпросветно пиянство. А мнозинството, несещащо нито облага, нито напредък, нито нравствена и материална подкрепа за по-резултатен или по-качествен труд, се ограничава да изработва само толкова, колкото да припечели хляба си. Нищо не ги привързва към работата им, защото нищо и никой не почита, не прославя и не въздига труда им. Нищо не ги предпазва от примамките на леността, и когато намерят начин да преживеят известно време мързелувайки, те бавно се отдават на навика на безделието и безпътството. Понякога най-низки страсти завинаги попарват дори онези натури, които са водили честен и праведен живот, само защото не се е намерил един покровител или настойник, който да подкрепи, да насърчи и да възнагради първите им стремежи към ползотворен труд.

А сега нека тръгнем по следите на Гърбавото. След като посети лицето, за което обикновено работеше, тя се отправи към улица „Вавилонска“, в двореца, където живееше Адриана Кардовил.

В момента, когато Вакханалната царица и Голчо приключваха толкова тъжно с най-веселия период от живота си, Гърбавото стигна до вратата на двореца на улица „Вавилонска“. Преди да позвъни, младата шивачка избърса сълзите си. На главата й се стовари ново нещастие. От гостилницата тя отиде при лицето, което обикновено й даваше работа, но сега то отказа под предлог, че жените от затвора могат да извършат същото, като му спестяват една трета от заплащането. Това бе последният източник на работа за Гърбавото и тя се съгласи да работи на по-ниска цена, но дрехите вече бяха дадени и младата шивачка не можеше да разчита в близките петнадесет дни на нов ангажимент. Положението, в което изпадна клетницата, е ясно за всички, защото, останала без работа, тя трябваше или да проси, или да умре от глад, или да краде.

А сега ще разберем защо тя отиде в двореца на улица „Вавилонска“.

Гърбавото плахо позвъни на вратата. След малко дойде Флорин и й отвори. Сега прислужницата не беше облечена по изтънчения вкус на Адриана. Дрехите й бяха съвсем простички. Носеше дълга, тъмна рокля, под чиято широчина не се очертаваше стройната й снага. Черната й коса почти не се виждаше изпод малката, бяла, нахлупена шапчица, която я пребраждаше като калугерка. Но въпреки всичко красотата на бледото й лице не можеше да се скрие. Вече споменахме, че за престъпното минало на Флорин изцяло бяха отговорни Родин и г-н д’Егрини, на които тя служеше като шпионин при Адриана, въпреки доверието и добрината, с която я обграждаше госпожица Кардовил. Флорин не беше напълно развратена. Често изпитваше мъчителни, но безплодни угризения на съвестта заради безчестната си служба, задължена да изпълнява при своята господарка.

Щом видя и разпозна Гърбавото, тя толкова се изплаши от вида на младата шивачка, че се дръпна назад. И наистина, последният удар, който получи, като се лиши от работа, сред всички други трагични обстоятелства, я съкруши окончателно. По страните й още личаха следите от сълзи, лицето й несъзнателно изразяваше крайно отчаяние и изтощение, тя изглеждаше толкова слаба и измъчена, че Флорин бързо се спусна към нея, подхвана я и кротко й каза:

— Влезте, госпожице, влезте. Починете си малко, много сте бледа. Сигурно доста неща сте препатила и сте изморена.

Флорин отведе Гърбавото в малка стаичка с камина и застлан с губер под и я настани на едно копринено кресло близо до огъня. Жоржет и Ева бяха отпратени и засега единственият пазач на двореца бе Флорин. Когато Гърбавото седна, тя натъжено й каза:

— Госпожице, не искате ли да пийнете нещо? Чай от липов цвят например?

— Благодаря ви, госпожице — отвърна Гърбавото трогната. Тя беше толкова признателна и за най-малкия жест на благосклонност, пък и се изненада, че Флорин не страни от нея и не я презира заради мизерната й външност. — Имам нужда само от малко почивка, защото идвам отдалеч. И ако позволите…

— Почивайте си колкото искате. Откакто клетата ми господарка излезе, съм сама в двореца — Флорин въздъхна и се изчерви. — Затова изобщо не се притеснявайте, приближете се до огъня, моля ви. Седнете тук, ще ви бъде по-удобно. Боже мой, колко са мокри краката ви. Сложете ги на това столче!