Йожен Сю - Скитникът евреин

Сърдечният прием на Флорин, хубавото й лице, приятните й обноски, които не приличаха на обноските на обикновена камериерка, направиха живо впечатление на Гърбавото, която макар да не беше от знатно потекло, изпитваше влечение към всичко изящно, фино и красиво. Макар младата шивачка да бе срамежлива и боязлива, добротата на Флорин я спечели и тя започна да се отнася с доверие към нея.

— Колко сте любезна, госпожице! — каза й тя разчувствувана. — Задължавате ме със загрижеността си.

— Уверявам ви, че това е най-малкото, което мога да направя за вас. Ще ми се да ви помогна и с друго. Имате толкова откровени и приятни очи.

— Ах, колко е хубаво да се постопли човек на силен огън! — рече Гърбавото чистосърдечно. Но се изплаши да не си помислят, че ще злоупотреби с гостоприемството и бързо добави: — Ще ви кажа защо дойдох тук, госпожице. Вчера ми казахте, че в този дворец са заловили един млад работник ковач, господин Агрикол Балдуин.

— Да, но тъкмо когато моята клета господарка се канеше да му помогне…

— Аз съм му почти като сестра — продължи Гърбавото и се изчерви. — Вчера вечерта той ми писа от затвора и ме помоли да кажа на баща му колкото се може по-скоро да дойде тук и да съобщи на госпожица Кардовил, че Агрикол има да й предаде нещо важно — на нея или на онзи, когото тя ще изпрати при него. Не смее да го напише в писмо, защото се бои, че писмата на затворниците се четат от управителя на затвора.

— Как? Господин Агрикол има важно съобщение за моята господарка?

— Да, госпожице. Но господин Агрикол не знае за нещастието, което сполетя госпожица Кардовил.

— Наистина, тази лудост я обзе толкова неочаквано — отвърна Флорин и сведе очи, така че нищо да не се разбере от погледа й.

— Сигурно е така — продължи Гърбавото, — защото, когато Агрикол видя за пръв път госпожица Кардовил, беше възхитен от красотата, деликатността и добротата й.

— Както всички, които се срещаха с господарката ми — каза нажалено Флорин.

— Когато тази сутрин отидох при баща му, за да предам заръката на Агрикол, той вече беше излязъл, защото има големи неприятности. Но писмото на моя брат ми се стори толкова бързо и важно за госпожица Кардовил, която се показа твърде великодушна към него, че дойдох сама.

— За беда госпожицата, както знаете, вече не е тук.

— Но няма ли някой близък, на когото поне да предам чрез вас, че Агрикол иска да съобщи нещо важно за госпожица Кардовил?

— Странно нещо — каза Флорин и без да отговори на въпроса на Гърбавото попита: — А вие изобщо ли не знаете за какво става дума?

— Не, госпожице. Но познавам Агрикол. Той е честен и открит и човек без колебание може да вярва на думите му. Освен това, каква полза ще има да…

— Боже мой! — извика Флорин, сякаш внезапен лъч освети съзнанието й, и прекъсна Гърбавото, — сега си спомням, че когато го заловиха в скривалището, аз случайно се оказах там и господин Агрикол бързо ми пошушна: „Съобщете на великодушната си господарка, че може би добрината й към мен ще бъде възнаградена и че пребиваването ми в скривалището може да не се окаже безполезно…“ Само това успя да ми каже и го отведоха. Признавам, че сметнах всичко това за опит да благодари на госпожицата или поне да й даде доказателство, че някога ще й се отплати за добрината. Но като го сравнявам с писмото му… — каза Флорин и се замисли.

— Наистина — продължи Гърбавото, — сигурно има някаква връзка между престоя му в скривалището и важните неща, които иска да разкрие на господарката ви или на някой неин роднина.

— Там отдавна не е живял, нито пък е влизал някой — каза Флорин. — Може би господин Агрикол е намерил или е видял нещо, което интересува господарката ми.

— Ако писмото на Агрикол не ми се бе сторило спешно, нямаше да дойда. Той сам щеше да се яви, щом излезе от затвора. А това ще стане скоро, благодарение на щедростта на един негов приятел. Но понеже не знаех дали ще го освободят под гаранция още днес, дойдох да изпълня заръката му, тъй като го сметнах за свой дълг заради великодушието и добрината на вашата господарка.

Като всички, у които понякога се пробуждат добрите чувства, Флорин се утешаваше, че ще извърши едно добро, без да пострада, т.е. без да се излага на неминуемото отмъщение на хората, от които зависеше. Благодарение на Гърбавото й се падаше възможност да направи по всяка вероятност голяма услуга на господарката си. Тя познаваше омразата на госпожа Сен-Дизие към внучката й и за да предотврати опасностите при положение, че важното откритие на Агрикол стане достояние на други хора, Флорин каза заговорнически на Гърбавото: