Йожен Сю - Скитникът евреин

— Слушайте, госпожице. Ще ви дам един съвет, който струва ми се, ще бъде полезен за клетата ми господарка. Но всичко това може много да ми навреди, ако не ме послушате.

— Защо, госпожице? — попита Гърбавото и изгледа смаяно прислужницата.

— Агрикол не бива да доверява тези важни неща на никой друг, освен на госпожица Кардовил. Това е само в неин интерес.

— Но ако не може да се срещне с госпожицата, защо да не ги разкрие пред близките й?

— Точно пред тях не трябва да казва абсолютно нищо. Госпожица Адриана може да се излекува. Тогава господин Агрикол ще й съобщи. Пък дори и никога да не оздравее, кажете на брат си, че ще бъде много по-добре да запази тайната, отколкото да я разкаже и да подпомогне неприятелите на господарката ми. Нещо, което, вярвайте ми, и без това ще стане.

— Разбирам ви, госпожице — каза натъжено Гърбавото. — Близките на вашата господарка не я обичат и ще започнат да я преследват, нали?

— Сега не мога да ви кажа нищо повече. Що се отнася до мен, моля ви, закълнете ми се, че ще поискате обещание от Агрикол да не казва на никого за вашето идване тук и за съвета, който ви дадох. От вашето благоразумие зависи щастието…, не щастието — каза скръбно Флорин, сякаш отдавна се бе отказала от надеждата да живее щастливо, — а спокойствието на моя живот.

— Не се тревожете — каза Гърбавото изненадана и разчувствана от тъжното изражение на Флорин. — Няма да се окажа неблагодарна. Освен Агрикол, никой няма да разбере, че съм се срещала с вас.

— Благодаря ви, госпожице — каза сърдечно Флорин.

— Вие ли ми благодарите? — отвърна Гърбавото, учудена от сълзите, които плуваха в очите на Флорин.

— Да, на вас дължа краткото щастие да извърша една добрина на милата ми господарка, без да се излагам на опасност и да увеличавам скръбта, която вече ме измъчва…

— Вие сте нещастна!

— Учудвате се, но повярвайте ми, че каквато и да е вашата участ, на драго сърце бих я заменила с моята — почти неволно възкликна Флорин.

— Уви, госпожице — каза Гърбавото, — вие явно имате много добро сърце и аз никога не бих ви пожелала да ви застигне моята съдба. Особено онова, което ми се случи днес…

— Какво искате да кажете?

— Да знаете, госпожице, колко е ужасно да имате едно-единствено средство за прехрана и да го загубите ненадейно.

— Боже мой, до там ли сте стигнала? — възкликна Флорин и погледна съчувствено Гърбавото.

Младата шивачка наведе глава и нищо не отговори. Голямото й честолюбие я накара да се разкая, че бе издала тайната си, която приличаше на оплакване и за която заговори без да иска, като се замисли за ужасното си положение.

— Ако е така — поде Флорин, — от все сърце ви съжалявам, но не зная дали моето нещастие не е по-голямо от вашето — тя се позамисли и изведнъж извика: — Добре, че се сетих. Ако нямате работа и средства за прехрана, мисля, че ще мога да ви намеря нещо.

— Наистина ли, госпожице? — замря Гърбавото. — Никога не бих се осмелила да ви поискам такава услуга, която ще ме спаси от гладна смърт. Но като виждам великодушието ви, струва ми се, че мога да ви кажа истината. Тази сутрин изгубих една много скромна работа, от която печелех по четири франка седмично.

— Четири франка седмично!? — извика Флорин, сякаш не вярваше на ушите си.

— Разбира се, това е много малко — продължи Гърбавото, — но ми стигаше. За нещастие, лицето, за което работех, намерило хора, които ще му вършат същата работа за по-малко пари.

— Четири франка седмично! — повтори Флорин ужасно разстроена от подобна оскъдица и от покорството на това момиче пред съдбата. — Щом е така, ще ви изпратя при едни хора, които ще ви намерят работа със заплащане два франка на ден.

— Възможно ли е да се печелят по два франка на ден?

— Естествено. Само че ще трябва да работите у тях по цял ден, освен ако не предпочитате да ви наемат като прислужница.

— Моето положение не ми дава право да слушам честолюбието си — каза Гърбавото плахо, но с достойнство. — Но предпочитам да работя за по-малко пари, само че у дома си.

— За беда, ще трябва да работите у тях — каза Флорин.

— Тогава няма на какво да разчитам — отвърна смутено Гърбавото. — Не че се отказвам да работя на ден, защото преди всичко трябва да се живее. Но от прислужниците се иска да бъдат облечени ако не богато, то поне прилично. И без да се срамувам от сиромашията си, защото тя е честна, ви казвам, че не мога да бъда облечена по-добре, отколкото съм облечена сега.

— Нека това не ви тревожи — каза оживено Флорин, — ще ви дадат прилично облекло.