Йожен Сю - Скитникът евреин

Това е първата фаза на нравственото падение, натрапено от престъпното нехайство на обществото на безброй момичета, които са имали първоначално вродено чувство за свян, справедливост и честност. Обикновено след известно време любовникът им ги изоставя, особено ако станат майки. В други случаи безумното разсипничество отвежда непредвидливите в затвора и тогава госпожицата остава сама, захвърлена, без средства за препитание. Онези, които са успели да опазят смелостта и душата си непокварени, отново се залавят за работа, но много малко от момичетата с подобна съдба са способни на това.

Повечето, подтиквани от бедността и от навика си да живеят леко и безгрижно, изпадат в крайно унижение.

А за това унижение е по-справедливо да бъдат оплаквани, отколкото осъждани, защото първопричината за тяхното падение е недостатъчното възнаграждение на труда им или липсата на каквато и да било работа.

Друга, достойна за съжаление последица от неуредения труд на мъжете, освен недостатъчната заплата, е огромното отвращение, което те почти винаги изпитват към налаганата им работа.

Това е лесно обяснимо. Кой се е постарал да направи труда привлекателен било чрез разнообразие в работата, било чрез възнаграждения за насърчаване, било чрез похвала или награда, съразмерна с приходите в резултат на ръчно производство, било чрез надеждата, че след дългогодишния труд някой ще се погрижи за здравето на работника? Никой. Отечеството ни не се тревожи, нито се интересува от нуждите и правата им.

А само в промишлеността има толкова монтьори и работници, които са подложени на много по-големи опасности, отколкото войниците по време на сражение. Всеки момент може да избухне някоя от парните машини или да те закачи някое от ужасните зъбчати колела на механизмите. Но тези работници развиват рядко практическо умение и правят на промишлеността, а следователно и на страната, неоспорима услуга с дългия си и почтен трудов живот, ако не са загинали при избухването на парен котел или не са се лишили от някой крайник, откъснат от железните зъби на машината. В такъв случай работникът получава ли възнаграждение поне равно на войнишката награда за похвалното, но безплодно мъжество, а именно — място в пансион за инвалиди! Не! Интересува ли се от това отечеството? Пък и жестокостта на фабриканта оставя осакатения, неспособен на труд работник да умре в някоя мизерна дупка.

На богатите фабрикантски празненства никога не се канят поне най-способните работници, които са изтъкали чудесни платове, изковали са и са украсили лъскави оръжия, изработили са златни и сребърни чаши, създали са от абанос и от слонова кост мебели, сътворили са истинско изкуство от благородни метали и скъпоценни камъни.

Те остават затворени в тясната си стаичка сред нещастната си изгладняла челяд и едва преживяват от мизерната заплата, макар всеки да признава, че поне на половина е спомогнал да се сдобие отечеството с тези чудеса, които са негово богатство, негова слава и негова гордост.

Един министър на търговията, който що-годе разбира от високия си пост и от задълженията си, би трябвало да поиска от всяка фабрика, изложила изделията си на тези пищни тържества, да посочи най-заслужилите майстори, които да представят работническата класа на панаирите. И ако господарят поднесе наградите и публичните отличия на избрания от другарите му работник като на един от най-честните, най-трудолюбивите и най-умелите от своето съсловие, това би било благороден и насърчителен пример.

Тогава безпринципната неправда ще изчезне, тогава благородната и възвишена цел ще стимулира дарбите на работника и той ще има полза да се труди по-добре.

Разбира се, с уменията, капиталите, рисковете и благотворителните заведения, които понякога открива, фабрикантът има законно право на отличията, с които го обсипват. Но защо работникът трябва да бъде лишен от тези възнаграждения, които оказват толкова силно въздействие върху него? Нима във войската награждават само генералите и офицерите? След справедливото награждаване на началниците на тази могъща плодовита промишлена войска, защо да не се помисли и за войниците й? Защо за тях никога няма бляскава награда или утешителна и благосклонна дума от височайши уста?

Защо в края на краищата във Франция да няма нито един удостоен работник за неговото ръчно произведение, за неговата смелост на дългогодишното му трудово поприще? За него това би било двойно заслужено и справедливо. Но за своя занаят и за сръчността си смиреният работник получава само забрава, несправедливост, бездушие и презрение.