Цефиза разбра какво има предвид Жак, хвърли се на врата му и каза:
— Мислиш, че ще си намеря друг любовник? Никога. Защото и аз виждам едва сега колко те обичам.
— Но как ще живееш, скъпа моя Цефиза, как ще живееш?
— Ще се стегна, ще отида да живея при сестра си както едно време и ще работя, за да си изкарам хляба. Ще излизам само за да дойда при теб и да те видя. След няколко дни лихварят ще размисли, ще види, че не можеш да му платиш десетте хиляди франка и ще нареди да те освободят. Тогава аз вече ще съм свикнала с работата, ще свикнеш и ти и ще живеем бедно, но спокойно. В края на краищата шест месеца се веселихме, а има толкова хора, които изобщо не знаят какво е удоволствие. Вярвай ми, Жак, истината ти казвам, ще се възползувам от този урок. Ако ме обичаш, изобщо не се тревожи. По-скоро бих умряла, отколкото да си намеря друг любовник.
— Прегърни ме — каза Жак с насълзени очи. — Вярвам ти, вярвам ти. Даваш ми сили и за сега, и за после. Права си, че трябва да се хванем на работа, иначе ще последваме примера на дядо Арсен, защото от шест месеца насам ходя като пиян — добави Жак тихичко и потръпна, — а сега изтрезнях и виждам докъде сме стигнали. Щом парите ни свършеха, щях да стана крадец!
— Не говори така, Жак, плашиш ме! — прекъсна го Цефиза. — Заклевам ти се, че ще се върна при сестра си и ще работя. Няма да губя надежда…
Този път Вакханалната царица беше съвсем искрена. Тя наистина възнамеряваше да удържи на думата си. Сърцето й още не беше покварено. Сиромашията и нуждата бяха причина и дори оправдание за нейното лошо поведение, както и за поведението на много други. Досега винаги бе следвала влечението на сърцето си, без никакви низки и користолюбиви намерения. Положението, в което бе изпаднал Жак, още повече разпалваше любовта й. Тя вярваше в себе си и затова му се кълнеше, че ще отиде при Гърбавото и ще започне онзи пълен с ялов и непрекъснат труд живот. Живот, изпълнен с ужасни лишения, които на времето не можа да понесе и които сега щяха да й се сторят още по-мъчителни, защото бе свикнала с ленивото и безгрижно съществувание. Обещанието, което даде пред Жак, поуспокои скръбта и тревогите му. Той имаше достатъчно ум и чисто сърце, за да види, че пътят, по който сляпо вървяха с Цефиза, води към безчестие.
Един от стражарите почука на вратичката на каретата и рече на Жак:
— Побързайте, синко, остават само пет минути.
— Е, смелост, скъпа моя — каза Жак.
— Бъди спокоен, ще имам смелост.
— Няма ли да се качиш горе?
— Не — каза Цефиза. — Стига с тези веселби.
— Всичко е предплатено. Ще кажа на прислужника да им съобщи да не ни чакат. Много ще се изненадат, но ми е все едно…
— Да можеше да дойдеш с мен до дома — каза Цефиза. — Човекът ще позволи. Не бива да отиваш в затвора с тези дрехи.
— Да, той би приел да дойде с нас, но няма да можем да си кажем нищо повече пред него. Запомни добре какво ми обеща, Цефиза. Тези думи са важни и за теб, и за мен — продължи Жак прочувствено. — Още днес се залови за работа. Зная, че това ще бъде трудно и безрезултатно, но не се двоуми, защото скоро ще забравиш този урок. А ти сама казваш, че после ще стане късно и ще свършиш тъй, както свършиха толкова други нещастници. Разбираш ме, нали?
— Разбирам те… — отвърна Цефиза и се изчерви, — но сто пъти бих предпочела да умра, отколкото да живея такъв живот.
— И имаш право — прибави Жак замислено, — но в такъв случай аз ще ти помогна да умрем заедно.
— Зная, Жак — отговори Цефиза, прегърна възхитена любовника си и тъжно каза: — Видя ли как предчувствувах всичко преди малко. Затова се усетих ужасно тъжна насред веселбата, без да зная защо, и пих за холерата дано ни умори и двамата наведнъж.
— Кой знае дали холерата няма да дойде — подхвана Жак — и да ни отърве поне от разноските по въглищата, с които ще се отровим и които едва ли ще имаме пари да купим…
— Само едно мога да ти кажа, Жак, винаги съм готова да живеем и да умрем заедно.
— Хайде, избърши си очите — каза той трогнат до дъното на душата си. — Нека не вършим детинщини пред хората.
След малко каретата се отправи към дома на Жак, където той се преоблече преди да отиде в затвора.
А сега нека повторим онова, което казахме за сестрата на Гърбавото, защото има неща, които си струва да повтаряме десетки пъти. Едно от най-ужасните последствия на несправедливо уредения труд е недостатъчната заплата.
Недостатъчната заплата принуждава повечето момичета да търсят лесен начин за живот като влизат в любовни връзки, които ги развращават. Те приемат малки суми, които заедно с припечеленото от труда, им помагат да преживяват. Но понякога напълно изоставят работата и започват да живеят с онзи, когото са си избрали, както сестрата на Гърбавото. Ако той е в състояние да покрива двойните разноски, в периода на удоволствия и безделие те веднъж завинаги се заразяват от неизцелимата болест на леността.
Читать дальше