Йожен Сю - Скитникът евреин

Гърбавото изпадна в много затруднено положение. От една страна, тя смяташе, че първоначалните й подозрения са справедливи и въпреки смирения си нрав негодуваше, че използуват сиромашията й и се опитват да я подкупят като шпионин с голяма заплата. От друга страна, не й се щеше да повярва, че такава възрастна жена като настоятелката може да падне толкова низко и да й предлага условия, позорни и за онзи, който ги приема, и за онзи, който ги поставя и се кореше за съмненията си. Освен това си мислеше, че преди да я назначи, настоятелката иска да провери дали честността й стои по-високо от една привлекателна заплата. Естествено, Гърбавото вярваше в доброто, затова прие последната мисъл и си каза, че дори да не е така, по този начин, без да обижда настоятелката, ще може по-лесно да отхвърли нечестните й подозрения. С едно движение, в което нямаше нищо високомерно, но което показваше, че съзнава човешкото си достойнство, младата шивачка изправи смирено сведената си глава, вгледа се в лицето на настоятелката, за да подчертае искреността на думите си, и трогнато й каза:

— Ах, госпожо (този път забрави да я нарече майко), не мога да ви се сърдя, че ме подлагате на такива изпитания. Виждате, че съм крайно бедна, пък и с нищо не съм заслужила доверието ви. Но повярвайте ми, в каквато и немотия да тъна, никога не бих се унижила да извърша толкова недостойно нещо, което вие, разбира се, сте принудена да ми предложите, за да се уверите, че ще получите моя отказ и че съм достойна за вашето съчувствие. Не, госпожо, не. Никога и за нищо на света няма да стана шпионин.

Гърбавото изрече толкова въодушевено последните думи, че лицето й се покри с руменина. Настоятелката беше достатъчно хитра и опитна, за да разбере искреността й. Тя се зарадва, че момичето не разбра правилно предложението й, усмихна се любезно, протегна му ръце и рече:

— Това е чудесно, дете мое. Целунете ме. Не защото думите ви са много справедливи. Но бъдете сигурна, че не ви подлагам на изпит, защото синовното доверие, което изискваме от нашите покровителствувани в полза на самите тях, не е шпионаж. Някои млади момичета, към които принадлежите и вие, както виждам, имат толкова здрав морал и толкова проницателен ум, че могат да се справят и без нашите съвети и сами да преценят какво би навредило на спасението им. Затова оставям на вас сама да решите кои тайни можете да ми доверите, ако сметнете това за редно.

— Ах, госпожо, каква доброта! — каза клетото момиче, без да предполага за всички хитрини и кроежи на калугерския ум и придобивайки увереността, че ще печели честно хляба си.

— Това не е доброта, а справедливост — продължи Света-Перпетуа, ставайки все по-любезна. — Човек трябва да изпитва голямо доверие и голяма любов към такива свети момичета като вас, които от сиромашия са станали истински светици, защото винаги са спазвали Божия закон. Но все пак нека ви попитам — по колко пъти на месеца се причестявате?

— Госпожо — отвърна Гърбавото, — не съм правила това от първото си причастие преди осем години. Едва изкарвам хляба си, като работя всеки ден до мръкнало, та не ми остава време…

— Боже мой, наистина ли не се причестявате! — извика настоятелката, плесна с ръце и направи всичко възможно, за да изрази скръбта и почудата си.

— Да, госпожо, казах ви — нямам време — отговори Гърбавото и погледна засрамено настоятелката.

След кратко мълчание Света-Перпетуа каза нажалено:

— Много съжалявам, скъпа дъще, но нали ви казах: както ние настаняваме покровителствуваните от нас момичета в благочестиви домове, така и от нас искат набожни момичета, които да се причестяват. Това е най-важното условие на заведението, което означава, че за огромно съжаление не ще мога да ви настаня там, където се надявах. Но ако по-нататък се откажете от безразличието си към светите тайнства, ще видим…

— Госпожо, — каза Гърбавото със свито от мъка сърце, защото трябваше да се откаже от единствената си надежда, — моля да ме извините, че напразно ви изгубих толкова време…

— Аз още повече съжалявам, дъще, че не мога да ви услужа, защото много ми се ще един ден да видя, че едно толкова достойно за съчувствие момиче е заслужило с набожността си постоянната поддръжка на благочестивите хора. Сбогом, дъще. Бог да бъде милостив, докато напълно се завърнете при него — като каза това, настоятелката стана и изпрати Гърбавото до вратата. Когато се готвеше да излезе, тя й рече: — Минете по коридора, слезте по стълбите, почукайте на втората врата отляво. Там е пералнята, където ще намерите Флорин. Тя ще ви отведе. Сбогом, скъпа дъще…