Йожен Сю - Скитникът евреин

Щом Гърбавото напусна стаята на настоятелката, едва сдържаните досега сълзи потекоха като порой. От срам да не се яви така пред Флорин или пред някои калугерки, тя спря пред един прозорец и избърса мокрите си очи. Гледаше машинално към близката къща, където й се стори, че видя Адриана Кардовил. В този момент видя, че госпожица Кардовил излиза от една врата и бързо тръгва към дъсчената ограда, която делеше двете градини…

Едновременно с това Гърбавото подскочи, защото видя и една от двете сестри, чието изчезване бе хвърлило Дагоберт в отчаяние. Роз Симон, бледа, изнемощяла, уплашена и тревожна се доближи до оградата, която я делеше от госпожица Кардовил, сякаш се боеше да не я забележат…

Развълнувано, съсредоточено и неспокойно Гърбавото следеше движенията на госпожица Кардовил и Роз Симон от манастирския прозорец в градината, където изобщо не предполагаше, че може да ги открие.

Сирачето се бе изправило до самите дъски, разделящи манастирската градина от градината на лудницата на доктор Баление, и говореше нещо на Адриана, на чието лице веднага се изписа учудване, негодувание и съжаление. В същото време се втурна една калугерка, която разтревожено се оглеждаше насам-натам, сякаш търсеше някого. След това зърна Роз, грабна я за ръката, скара й се и въпреки острите думи, които госпожица Кардовил явно й отправи, отведе бързо сирачето. То се разплака и се обърна на два-три пъти към Адриана. Тогава госпожицата изрази още веднъж съчувствието си със знаци и бързо се обърна, за да скрие сълзите си.

Коридорът, на който се намираше Гърбавото по време на трогателната сцена, беше на горния етаж. Тя реши да слезе долу, да се промъкне в градината, да поговори с хубавата девойка със златните коси, да се убеди окончателно дали тя е госпожица Кардовил и ако не се е излъгала, да й каже, че Агрикол иска да й съобщи важни за нея неща, но не знае как.

Денят се изнизваше. Слънцето клонеше към залез. От страх да не би Флорин да не я дочака, Гърбавото побърза. Тя вървеше безшумно, ослушваше се неспокойно и най-сетне стигна до края на коридора. Оттам по няколко стъпалца се слизаше до пералнята. Шивачката чу гласове, слезе тичешком и се озова в дълъг коридор, по средата на който имаше остъклена врата, откъдето се излизаше в запазената за настоятелката част на градината. Гърбавото тръгна по една алея, прикривана от гъстия висок чимшир, и се добра до оградата. Близо до прозореца тя видя госпожица Кардовил, седнала на една банка.

От умората, уплахата и отчаянието, които изпита в нощта, когато я отведоха в лудницата на Баление, твърдостта на характера й се бе поразклатила. Докторът с дяволска хитрост използуваше слабостта на момичето и дори бе успял да го накара за известно време да се усъмни в ума си. Но спокойствието, което неизбежно настъпва след най-неприятните и най-силните вълнения, размислите и разсъжденията на здравия, бистър ум скоро успокоиха Адриана и отпъдиха страховете, които доктор Баление й внуши за кратко. Тя дори не се колебаеше дали докторът бе извършил всичко това по грешка. Разбра всичко от ужасно лицемерното, нахално и твърде лукаво поведение на този човек. По-късно се досети, че той е сляпо оръдие на Сен-Дизие. Тогава замлъкна и се успокои. Не изрече повече никакво оплакване, никакъв укор. Тя чакаше. И макар да я оставяха съвсем свободно да се разхожда, въпреки че винаги й забраняваха да има контакт с външни хора, сегашното й положение беше непоносимо, мъчително, особено за човек като нея, който страстно обича хармонията и приятната обстановка. Но тя чувствуваше, че всичко това не може да продължи безкрайно. Не познаваше силата и бдителността на законите, но здравият й разум просто й подсказваше, че едно неколкодневно затваряне, хитро основано на малковероятния предлог за умопомрачение, може да бъде изпробвано и дори безнаказано да се извърши. Но не вярваше, че може да продължи повече от допустимите граници, защото преди всичко една госпожица като нея не може да изчезне ненадейно, без да се разчуе къде е след известно време. И тогава щяха да се извършат сериозни проучвания за мнимата й лудост. Справедливо или не, това убеждение й беше достатъчно, за да възвърне на характера си обикновената сила и решителност. Тя напразно си задаваше въпроса коя е причината за това затваряне. Познаваше добре госпожа Сен-Дизие и не й се вярваше, че ще постъпи така без определена цел, само и само да й причини кратко мъчение. По този въпрос госпожица Кардовил не се лъжеше. Отец д’Егрини и княгинята бяха уверени, че Адриана знае повече, отколкото показва, и че предполага колко е важно за нея да се яви на 13 февруари на улица „Свети Франц“ и да встъпи в правата си. Затваряйки Адриана в лудницата, те нанасяха смъртоносен удар на бъдещето й. Но крайната мярка беше безполезна, защото макар Адриана да беше на път да разкрие семейната тайна, едва ли щеше да го направи скоро, тъй като липсваха някои скрити или изгубени книжа. Ала каквато и да беше причината за отвратителното поведение на нейните врагове, тя бе възмутителна. В момента не съществуваше по-надъхан с омраза и по-жаден за отмъщение човек от това благородно момиче. Щом си помислеше за всички страдания, на които я подлагаха госпожа Сен-Дизие, абат д’Егрини и доктор Баление, тя се заканваше с всички възможни средства да постигне бляскаво удовлетворение. Ако не успееше, смяташе да преследва, да гони неуморно целта си с хитрост, лицемерие и жестокост, и не за да отмъсти за собствените си страдания, а за да спаси други жертви от подобни мъчения, които нямаха сили да се борят и защитават като нея.