Йожен Сю - Скитникът евреин

Адриана все още беше под болезненото впечатление от срещата с Роз Симон, подпираше се на облегалката на банката и закриваше с лява ръка очите си. Бе оставила шапката си настрана и тъй като главата й беше сведена, дългите златни къдрици падаха върху румените й страни. Тази изящна, небрежна поза очертаваше изумителното й тяло под лъскавата зелена рокля на вълни. Широката яка, обшита с червен сатен и бухналите ръкави, украсени с великолепна бродерия подчертаваха ослепителната белота на дългия врат и изваяните ръце, по които прозираха тънки сини венички. С една дума, доктор Баление й бе позволил да се облича според вкуса си — богато и кокетно, което тя не правеше от суетност, а от задължение към Бога, комуто е било угодно да я създаде толкова красива.

Гърбавото видя пищното облекло, добродушно се изненада от красотата му, без да си спомни за собствения си окаян вид и най-напред разумно си помисли, че една луда жена не може да се облече така. Доближи се развълнувана до прозореца, който я делеше от Адриана и като си помисли, че може би клетницата наистина е луда, но се е посвестила за малко, извика високо и с разтуптяно сърце:

— Госпожице Кардовил!

— Кой ме вика? — попита Адриана, изправи глава и от учудване и дори от страх, тихичко изпищя.

И наистина това бледо, грозно и дрипаво създание, изпречило се ненадейно пред очите й, можеше да всее само отвращение и страх у госпожица Кардовил. Тези две усещания се изписаха на лицето й.

Гърбавото не видя какво впечатление е направила. Тя застана пред решетките като прикована с втренчени очи и събрани от почуда или по-скоро от уважение ръце и се загледа в ослепителната хубост на Адриана. Думите на Агрикол за красотата на покровителката му й се струваха слаби. Дори в тайните си поетични видения Гърбавото не бе виждала такова рядко съвършенство.

Случайността бе събрала тези две крайности на грозота и хубост, на богатство и сиромашия. След като неволно показа почитта си към Адриана, Гърбавото пристъпи към прозореца.

— Какво обичате? — извика госпожица Кардовил без да крие отвращението си, което този път Гърбавото забеляза.

Шивачката наведе плахо очи и кротко каза:

— Извинете, госпожице, че се явявам така пред вас, но времето е скъпо. Изпраща ме… Агрикол.

Щом изрече тези думи, шивачката вдигна неспокойно очи в тревога да не би госпожица Кардовил да е забравила името на ковача, но много се зарадва, когато забеляза, че то сякаш понамали страха й. Адриана се доближи до прозореца и се вгледа в Гърбавото с благосклонно любопитство.

— Изпраща ви господин Агрикол Балдуин! — каза тя. — А вие коя сте?

— Аз съм му почти сестра, госпожице. Една бедна работничка, която живее в къщата му…

Адриана напрегна паметта си, успокои се напълно и след кратко мълчание каза усмихната:

— Вие ли накарахте Агрикол да се обърне към мен за гаранцията?

— Как, госпожице, вие си спомняте…

— Никога не забравям великодушието и благородството. Господин Агрикол с умиление ми говори за вашата преданост към него. Но как попаднахте в този манастир?

— Казаха ми, че тук мога да си намеря работа. Но за съжаление настоятелката ми отказа.

— А как ме познахте?

— По изумителната ви хубост, госпожице, за която Агрикол ми бе говорил.

— А може би ме познахте по това — каза Адриана усмихната, хвана с два пръста една къдрица от златистата си коса и я показа на Гърбавото.

— Не бива да се сърдите на Агрикол, госпожице — каза Гърбавото и по лицето й премина една от редките й усмивки, — той е поет и когато ми описа лицето на покровителката си с огромно уважение, не подмина нито едно от изключителните й съвършенства.

— Кой ви посъветва да дойдете при мен?

— Надеждата, че ще мога да ви услужа, госпожице. Вие приехте толкова добре Агрикол, че аз се осмелих да споделя признателността му към вас…

— Смелост, смелост, скъпа моя — каза Адриана зарадвана, — наградата ми ще бъде двойна, макар досега да съм била полезна на достойния ви брат само с намеренията си.

Докато разговаряха, Гърбавото и Адриана се гледаха с нескрито учудване.

Първо, Гърбавото не можеше да проумее как е възможно една луда жена да се изразява по начина, по който се изразяваше Адриана. Освен това се чудеше на собствената си смелост, с която отговори на госпожица Кардовил, без да подозира, че тя притежава неоценимото преимущество на възвишените и благородни натури да оценява всеки, който подходи към нея със съчувствие.