Йожен Сю - Скитникът евреин

— Разбира се, защото вие заемате мястото на онези, които трябва да пазят душите им. Пастирът е отговорен за стадото си — рече гласът.

— И когато те извършат смъртен грях, значи аз и мъжът ми също ще съгрешим смъртно, нали, отче?

— Да. Вие замествате родителите им, а майката и бащата поемат всички грехове, извършени от децата, защото не им е дадено християнско възпитание.

— Горко ми, отче! Какво да сторя? Съветвам се с теб като с Господ. Всеки ден и всеки миг, който момичетата прекарват в идолопоклонничество, може да ускори вечната им гибел, нали така отче?

— Да. И тази страшна отговорност сега тегне върху теб и върху мъжа ти. Вие сте ги приели в душите си…

— Горко ни! Боже мой, смили се над мен — разплака се Франциска.

— Не бива да се отчайваш толкова — продължи гласът по-кротко. — Щастливи са тези нещастници, че ви срещнаха по пътя си. Ти и мъжът ти ще бъдете добър и свят пример за тях. Мъжът ти едно време беше безбожник, но сега изпълнява християнските си задължения, нали?

— Трябва да се молим за него, отче — каза Франциска натъжена, — още не е постигнал божията благодат, както и синът ми. Ах, свети отче — рече Франциска и избърса сълзите си, — това е най-тежкият ми кръст.

— Което ще рече, че нито мъжът ти, нито синът ти изпълняват християнските си задължения — каза гласът замислено. — Това е много важно, много важно. Нещастните момичета трябва да се възпитават християнски. Ако останат у вас, на всяка крачка ще имат пред очите си лош пример. Пази се, казвам ти… Отговорността ти е голяма…

— Това ме отчайва, отче. Не зная какво да правя. Помогни ми, научи ме. От двадесет години насам за мен твоят глас е глас Божи.

— Добре. Трябва да убедиш мъжа си и да дадеш тези нещастници в някой манастир, където ще ги научат.

— Ние сме много бедни, отче, и не можем да плащаме за тях. Освен това за нещастие, синът ми е арестуван заради някакви песни, които е съчинявал.

— Ето докъде води безбожието — каза строго гласът. — Виждаш ли Гавриил? Послуша съвета ми и сега е образец на всички християнски добродетели.

— Но и синът ми има много добри качества, отче. Той е добър и всеотдаен…

— Без вяра — продължи гласът още по-строго, — онова, което наричаш добри качества е само празна показност — при най-лекия дъх на дявола изчезва, защото дяволът живее в душата на всеки безбожник.

— Горкото ми дете! — каза Франциска разплакана. — А аз всеки ден се моля вярата да го просветли.

— Колко пъти съм ти казвал — поде гласът, — че си била много слаба към него, затова сега Бог те наказва. Трябваше да откъснеш от себе си неверния си син и да не даряваш безбожието му с любовта си. Когато имаш болно място по тялото си, трябва да го изрежеш, казва Светото Писание…

— Отче, ти знаеш, че само за това не съм те послушала. Никога не бих се решила да откъсна своя син от себе си…

— Затова спасението ти е под въпрос. Но Бог е милостив… Не изпадай в същите грехове поне заради двете момичета, които Провидението ти е изпратило да отървеш от вечна мъка. Не ги оставяй да се погубят до край заради собственото ти малодушие.

— Ах, отче… Много плаках и много се молих за тях.

— Това не е достатъчно. Тези нещастници нямат никакви познания за доброто и злото. Сигурно душата им е бездна за съблазни и нечистотии, защото са възпитани от безбожна майка и от неверник войник.

— Колкото до това, отче — каза добродушно Франциска, — бъди спокоен. Те са кротки като ангели. Мъжът ми, който не се е отделял от тях още от рождението им, казва, че няма хора с по-добри сърца.

— През целия си живот мъжът ти е бил в смъртен грях — строго каза гласът — и не може да съди за състоянието на душите. Повтарям, ти заместваш родителите на тези нещастници. Не бива да отлагаш за утре, а още днес, още сега трябва да работиш за спасението им. Иначе ще поемеш страшна отговорност.

— Боже мой, така е, наистина, много добре зная това, отче. И ме е страх толкова, колкото ме боли сърцето, че синът ми е арестуван. Но какво да се прави? Не мога да просветля момичетата вкъщи, защото съм неука, а само вярваща… Освен това, в своята слепота мъжът ми се подиграва със светите неща, а синът ми ги почита само когато съм там, от уважение към мен. Моля те, отче, помогни ми, научи ме какво да правя?

— Както и да е, не мога да оставя тези две млади души да погинат — каза гласът след кратко мълчание. — Има само едно средство за спасение, и то е — момичетата да се отведат в манастир, където ще бъдат заобиколени от свети и благочестиви примери.