Йожен Сю - Скитникът евреин

— Моля те, прости ми, отче свети, че настоявам — каза клетата жена, чиито терзания всеки миг се усилваха, — просветли ме в съмненията ми… Мога ли да постъпя така, след като съм се заклела да слушам мъжа си?

— Да го слушаш за доброто, но не и за злото. Никога! Ти сама казваш, че заради него спасението на тези сирачета ще се забави, а дори може да стане невъзможно.

— Но, отче свети — каза Франциска разтреперана, — когато мъжът ми се върне и попита къде са децата, аз трябва ли да го излъжа.

— Мълчанието не е лъжа. Ще му кажеш, че не можеш да отговориш на въпроса му.

— Мъжът ми е много добър човек, но от такъв отговор може да се ядоса. Той е бил войник и гневът му ще бъде страшен, отче свети — рече Франциска и настръхна при тази мисъл.

— Дори свиреп да бъде гневът му, пак ще трябва да го изтърпиш и да се радваш, че понасяш всичко това заради едно свято дело! — извика гласът с негодувание. — Нима си мислиш, че е лесно да бъде спасен човек на този свят? Грешникът, който иска искрено да служи на Бога, не трябва да мисли за камъните и тръните, в които може да се препъне и убоде.

— Прости ми, отче свети, прости ми — каза Франциска покорно. — Позволи ми само още един въпрос, само един. Ако не си ти, кой друг ще ме ръководи…

— Говори.

— Когато си дойде маршал Симон и поиска децата си от мъжа ми…

— Когато маршал Симон дойде, веднага ще ми съобщиш и тогава ще видим. Защото правата на един баща са свещени, само когато ги използува за спасението на децата си. Пред бащата и над бащата стои Господ, комуто сме призвани да служим. Ако приемеш това, което ти предлагам, нещастните момичета ще се спасят и няма да ти бъдат в тежест, няма да тънат в сиромашията ти, ще се възпитават в едно свято заведение, както подобава на дъщерите на един френски маршал. Така че, когато баща им пристигне в Париж, ако е достоен да ги види, вместо да завари две нещастни, полудиви идолопоклоннички, ще намери две благочестиви, учени, скромни и добре възпитани момичета, станали толкова близки Богу, че ще могат да измолят милост за баща си. А той има голяма нужда от божията прошка, защото е буен и войнствен мъж, пролял много кръв. Решавай. Искаш ли с опасност за душата си да пожертвуваш бъдещето на двете момичета на този и на онзи свят заради безбожния страх от гнева на мъжа си?

Макар думите на изповедника да бяха жестоки и безмилостни, от негова гледна точка те олицетворяваха разума и справедливостта, защото този честен и искрен свещеник беше уверен в онова, което говореше. Той беше сляпо оръжие на Родин, но безпрекословно вярваше, че изпълнява светия си дълг, като принуждава Франциска да даде момичетата в манастир, защото не знаеше с каква цел го карат да действува така. Такова бе, такова е и сега едно от най-изумителните средства на Обществото, към което принадлежеше Родин: да подбира за съучастници честни и искрени хора, които, без да подозират интригите му, стават основен техен двигател.

Франциска беше свикнала да се подчинява на влиянието на своя изповедник и не намери какво да отговори на последните му думи. Затова го послуша, но настръхна от ужас при мисълта за страховития гняв на Дагоберт, когато се върне и не намери децата, поверени му от умиращата майка. Според изповедника, колкото по-голям и по-страшен бъде гневът на мъжа й, с толкова по-дълбоко и християнско смирение трябва да го понесе тя. Франциска отговори:

— Да бъде Божията воля, отче свети. Каквото и да се случи, ще изпълня християнския си дълг, както ми заповядваш.

— И Бог ще бъде доволен от онова, което ще изтърпиш, за да изпълниш свещения си дълг. Което ще рече, че се задължаваш пред Бога да не отговориш на нито един въпрос на мъжа си, докато те разпитва къде са дъщерите на маршал Симон, нали?

— Да, отче свети, обещавам — каза Франциска разтреперана.

— Ще мълчиш ли пред маршал Симон, ако той се върне, а дъщерите му все още не са стъпили здраво на правия път, за да му бъдат предадени?

— Да, отче свети — каза Франциска и гласът й съвсем заглъхна.

— Ще дойдеш и ще ми разкажеш всичко, което е станало между теб и мъжа ти след пристигането му.

— Добре, отче свети, кога да заведа децата у вас?

— След един час. Сега ще напиша едно писмо до настоятелката и ще го предам на прислужницата си. Тя е вярна жена и ще отведе момичетата в манастира.

След като изслуша заръките на изповедника си и получи опрощение за новите си грехове, жената на Дагоберт излезе от изповедалнята.

Сега църквата беше препълнена. Множеството се тълпеше, привлечено от тържественото погребение, за което портиерът бе разговарял с приятеля си преди два часа. Франциска с голяма мъка се добра до богато украсената врата на църквата.