Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ех, отче, да не бяхме толкова бедни или поне да можех да работя, щях да се помъча да припечеля нещо и да плащам за тях, както плащах за Гавриил, но за беда съвсем изгубих зрението си. Ти познаваш много милостиви души, не можеш ли да намериш някой, който да се погрижи за тези две нещастни сирачета?

— А баща им къде е?

— Беше в Индия. Мъжът ми каза, че скоро щял да се върне във Франция, но още нищо не се знае със сигурност. А пък ние се прехранваме само със заплатата на сина ми.

— Момичетата нямат ли тук някакви роднини? — попита гласът.

— Не ми се вярва, отче.

— Майка им ли ги е поверила на мъжа ти да ги доведе във Франция?

— Да, отче. Вчера той трябваше да замине за Шартър по една много важна работа, както ми каза.

Нека си припомним, че Дагоберт не сметна за необходимо да разкаже на жена си за надеждите, които дъщерите на маршал Симон възлагаха на медальона и строго им заръча за не се доверяват за това на Франциска.

— И така — продължи гласът след кратко мълчание, — сега мъжът ти не е ли в Париж?

— Не, отче. Ще си дойде довечера или утре сутринта.

— Слушай — каза гласът след малко, — всяка изгубена минута за спасението на двете момичета е нова стъпка по пътя към тяхната гибел. Всеки миг божията десница може да се стовари върху тях, защото само той знае кога ще удари смъртния ни час. А умрат ли в състоянието, в което се намират сега, може би ще бъдат осъдени во веки веков. Затова още днес очите им трябва да се отворят за божието просветление. Такъв е дългът ти, ще бъде ли такова и желанието ти?

— Да, отче. Но нали ти казах, че за нещастие сме много бедни.

— Знаех, че си ревностна и последователна във вярата си. Но ако ти се опиташ да просветлиш момичетата, нечестивите примери на мъжа ти и сина ти ще провалят всичко. Затова, в името на християнската любов, други трябва да извършат за тези момичета онова, което не можеш да направиш ти, макар че носиш отговорност за тях пред Бога.

— Ах, отче, толкова признателна ще ти бъда, ако намериш някой, който да се нагърби с това дело.

— Това не е невъзможно. Познавам настоятелката на един манастир, където момичетата ще изучат вярата както подобава. Тъй като са бедни, таксата ще се намали, но колкото и малка да е тя, трябва да се заплати. Ще са им необходими и по един чифт дрехи. Скъпо ли ще ти струва това?

— За съжаление, да, отче.

— Тогава и аз ще дам нещичко, ще взема малко и от някои великодушни хора и така ще набавим таксата, за да приемат момичетата в манастира.

— Ах, отче, ти си мой спасител. Ти си избавителят на децата.

— Бих искал да е така. Но в името на тяхното спасение и за да бъдат ползотворни тези мерки, ще ти предложа няколко условия срещу поддръжката, която ти обещавам.

— Кажи ги, отче. Приемам преди да съм чула. За мен твоите заповеди са всичко.

— Първо, още тази сутрин моята прислужница ще заведе момичетата в манастира. Ти трябва да й ги предадеш веднага.

— Не, отче, това не може да стане! — извика Франциска.

— Не може ли? Защо?

— Мъжът ми не е тук…

— Е?

— Не мога да извърша това, без да се посъветвам с него.

— Не само, че не бива да се съветваш с него, но трябва да извършиш всичко докато го няма.

— Защо да не го изчакам?

— По две причини — поде гласът строго. — Най-напред, защото в своята упорита безбожност той ще иска да се противопостави на твоето мъдро и благочестиво решение. Освен това, момичетата ще прекратят всякакви отношения с мъжа ти и той не трябва да знае къде се намират.

— Но, отче — каза Франциска с недоумение, — тези деца са поверени на мъжа ми и ако аз се разпоредя с тях, без да се посъветвам с него, ще рече, че…

Гласът прекъсна Франциска:

— Можеш ли сама да просветлиш тези момичета в дома си или не можеш?

— Не, отче, не мога.

— Изложени ли са на опасността да потънат завинаги в греха, оставайки у вас, или не?

— Да, отче свети.

— Замествайки родителите им, отговорна ли си за смъртните им прегрешения, или не?

— Да, отче, отговорна съм пред Бога.

— В името на вечното им спасение ли те карам да ги отведеш в манастир още днес, или не?

— В името на вечното им спасение, отче свети.

— Щом е така, избирай…

— Моля те, отче, кажи ми имам ли право да се разпореждам с тях, без да се посъветвам с мъжа си?

— Право ли? Това е не само право, но и твой свещен дълг. Не би ли спасила от пожар тези нещастници, ако мъжът ти беше забранил, или ако го нямаше? А сега ти ще ги спасиш не просто от огъня, който унищожава само тялото, а от пламъците, в които во веки ще гори душата.