Йожен Сю - Скитникът евреин

— Не се бой, Катилар, хубавия човек винаги го забелязват — отвърна портиерът весело.

След това двамата влязоха в хранилището.

Франциска още повече се натъжи от погребението. В църквата завари седем-осем души, пръснати по банките на влажната и студена сграда.

Щом видя, че Франциска се доближава до светената вода, един от църковните прислужници — старец с валчесто, развеселено и зачервено от виното лице, й пошушна:

— Отец Дюбоа още не е дошъл. Побързай първа да вземеш брадатата му благословия…

Франциска се възмути от подигравката на нечестивия прислужник, прекръсти се, пристъпи няколко крачки напред и коленичи на земята, за да се помоли, както правеше винаги, когато отиваше да се изповядва. След молитвата се отправи към едно тъмно място в дъното, където се намираше дълбоката изповедалня, чиято врата с решетка от вътрешната страна бе покрита с черна завеса. Франциска коленичи от дясната страна и за известно време потъна в тъжни размисли. След малко един висок, белокос свещеник с важно и строго лице, облечен в дълга черна роба, влезе в църквата и бавно закрачи към вътрешността й. С него вървеше нисък, прегърбен и дрипав старец, който се подпираше на чадъра си и от време на време му шепнеше нещо на ухото. Свещеникът се спираше и го слушаше с дълбоко уважение. Когато стигнаха до изповедалнята, дребният старец зърна коленичилата Франциска и погледна въпросително свещеника.

— Тя е… — каза той.

— И така, след два-три часа ще чакат двете момичета в манастира „Св. Богородица“…, надявам се — рече старецът.

— И аз се надявам на тяхното спасение — отвърна важно свещеникът с наведена глава и влезе в изповедалнята.

Дребният старец напусна църквата. Това дребно човече беше Родин, който след като излезе от „Сен-Мари“ отиде в лудницата, за да се увери, че доктор Баление изпълнява точно наставленията му относно Адриана Кардовил.

Франциска продължаваше да стои коленичила пред изповедалнята. Една от страничните решетки се отвори и се чу глас. Това беше свещеникът, който от двадесет години изповядваше жената на Дагоберт и имаше огромно влияние над нея.

— Получи ли писмото ми? — попита той.

— Да, отче.

— Много добре, казвай сега…

— Благослови ме, отче, защото съм съгрешила.

Гласът изрече необходимата благословия.

Франциска отговори, както подобава „Амин“, прочете молитвата си за покаяние от „изповядвам се“ до „съгреших“, разказа как е изпълнила последното си покаяние и започна да изброява новите си грехове оттогава насам. Тази превъзходна жена, тази вечна мъченица на труда и майчината обич мислеше, че винаги греши. Страхът, че е извършила някакви дребни грехове, непрекъснато измъчваше съвестта й. Това кротко и любящо същество, посветило целия си живот на другите, сега трябваше да си почине с умиротворена душа, но то се смяташе за голяма грешница и живееше в непрестанно терзание, защото се съмняваше в спасението си.

— Отче — каза Франциска със задавен глас, — завчера съгреших, защото не изчетох вечерната си молитва. Дойде си мъжът ми, с когото бяхме разделени години наред. От вълнение и радост извърших този голям грях, за който се разкайвам.

— Друго? — попита гласът строго и Франциска изтръпна.

— Коря се, че извърших същия грях и вчера вечерта. Бях много притеснена. Синът ми не се върна. Чаках го и времето мина в тревоги.

— Друго? — каза гласът.

— Изповядвам се, отче, че цяла седмица лъгах сина си. Заради слабото ми здраве, той ме кара да пийвам винце на обяд, а аз предпочитам да го оставя за него, защото той много работи и има повече нужда от мен.

— Друго?

— Когато тази сутрин разбрах, че клетият ми син е арестуван, вместо да понеса с почит и признателност новото изпитание, изпратено ми от Бога, аз за малко се разбунтувах и в скръбта си упрекнах Господа.

— Лоша седмица — каза гласът все по-строго, — лоша седмица. Все си предпочитала създанието пред създателя… Продължавай.

— Да, отче. Зная, че съм голяма грешница и се боя, че ме заплашват още по-големи грехове.

— Говори.

— Мъжът ми доведе от далечния Сибир две малки сирачета, дъщерите на маршал Симон. Вчера сутринта ги накарах да се помолят и с ужас и отчаяние разбрах, че не знаят нито едно тайнство на вярата, макар да са на петнадесет години. Те не са приели нито едно тайнство, дори не са кръстени… Още не са кръстени!

— Те са идолопоклоннички! — извика гласът ядосано.

— Това ме отчайва, отче, защото аз и мъжът ми, като техни настойници, ще поемем греховете, които могат да сторят, нали?