Йожен Сю - Скитникът евреин

— Младото момиче през плач ми каза, че вчера вечерта са отвели госпожицата в лудницата. По всичко личи, че тя е луда.

— Луда ли?! Това е ужасно колкото за нея, толкова и за нас. Сега вече няма на кого да разчитаме. Какво ще стане със семейството ни без нашия син? Боже мой, боже мой… — клетата жена захлупи лице в шепите си.

След вопъла на Франциска настъпи дълбоко мълчание. Роз и Бланш се спогледаха отчаяно и в очите им се четеше скръб, защото разбираха, че присъствието им утежнява още повече ужасното положение на семейството. Съсипана от умора, измъчена от тревогите, трепереща от студ под мокрите дрехи, Гърбавото се отпусна на един стол и се замисли за непоносимото състояние на близките си.

И наистина, положението им беше безнадеждно. По време на политическите размирици и смутове, вдигани от работниците, които остават без работа или чиито заплати несправедливо се намаляват от силния безнаказано действуващ съюз на капиталистите, много работнически семейства изпадаха в това плачевно положение благодарение на предварителния арест. Сега същото сполетя и семейството на Дагоберт заради арестуването на Агрикол, което стана в резултат на интригите на Родин и съобщниците му, както ще видим по-нататък.

В повечето случаи в предварителния арест попадаха честни, трудолюбиви работници, почти винаги принудени да стигнат до крайност и да се включат в съзаклятнически организации, за да се противопоставят на неуредиците в работата и на недостатъчните заплати. И на човек му става мъчно, когато разбере, че законът, който би трябвало да бъде равен за всички, отказва на едни онова, което позволява на други, само защото тези други разполагат с известно количество пари…

Често един богаташ чрез гаранция може да се отърве от неприятностите и несгодите на предварителния арест. Той залага определена сума, обещава, че ще се яви, когато е необходимо и се връща при удоволствията, работата и сладките радости на семейния си живот… Чудесно! Всеки се смята за невинен и нищо по-справедливо не може да се измисли от това снизходително правило. То е още по-изгодно за богатия, защото той се ползува от благото на закона.

А беднякът? Освен, че не може да заплати гаранцията, защото единственият капитал, с който разполага, е всекидневният му труд, той е подложен на изключително суровите по отношение на него мерки в предварителния арест.

В затвора богатият се лишава от удобствата и угодите, терзае се, скърби за близките си… Разбира се, това е достойно за съжаление. Всяка мъка заслужава милосърдие — сълзите на богатия, откъснат от децата си, не са по-малко горчиви от сълзите на сиромаха, отделен от челядта си… Но когато богаташът влезе в затвора, децата му не се осъждат нито на глад, нито на студ, нито на неизлечимите болести, причинени от изтощението и сиромашията.

И обратното, за работника затворът означава мизерия, изнемогване, а понякога и смърт за близките му… Тъй като няма нищо, той не може да плати гаранцията и го арестуват. Ами ако има, както в повечето случаи, болни майка и баща, болна жена и дете в люлка? Какво ще стане с тези нещастни хора? Те и без това едва преживяват със заплатата му, почти винаги недостатъчна за всички разходи, а сега загубват тази единствена поддръжка за три-четири месеца. И какво може да направи едно такова семейство. Към кого да се обърне? Какво ще стане с болните старци, с немощната жена, с малките деца, които не са в състояние да изкарват всекидневната си прехрана? Ако им се намира някоя друга дрешка или чифт бельо за смяна, ще го занесат в заложната къща и с парите може би ще изкарат една седмица. А после? Ами ако към всички нещастия се прибави и лютата зима? Тогава работникът ще си представя в килията по време на дългите безсънни нощи скъпите си същества мършави и съсухрени, изнемощели от глад, налягали върху мръсната слама и сгушени един в друг, за да стоплят премръзналите си тела… Ако след това оправдаят и освободят работника, той се завръща в една съсипана къща, огласявана от плач. След дългото отсъствие е изгубил работата си и доста време ще трябва да си търси нова. А един ден без работа е един ден без хляб…

И така, ако законът позволяваше в някои случаи само на богатите да се възползуват от гаранцията, няма какво да правим, освен да се примирим с неизбежното щастие. Но щом законът оставя на свобода всички, които имат известно количество пари, защо трябва да лишава от това преимущество останалите, за които свободата е равностойна на живот за цялото им семейство?