Йожен Сю - Скитникът евреин

— Нося ти вест от Агрикол…

— От сина ми? — извика разтреперана Франциска. — Какво му се е случило? Видя ли го? Говори ли с него? Къде е?

— Не го видях, но зная къде е — отвърна Гърбавото и като видя, че Франциска пребледнява, добави: — Успокой се, добре е. Нищо не го застрашава.

— Благодаря ти, Господи, винаги си милостив към мен, клетата грешница… Завчера доведе мъжа ми, днес, след една тежка нощ, ме успокояваш за живота на детето ми.

След тези думи Франциска коленичи и набожно се прекръсти.

В настъпилата тишина, докато Франциска се молеше, Роз и Бланш се доближиха до Гърбавото и й казаха тихичко със съчувствие:

— Колко сте мокра… Сигурно ви е много студено. Внимавайте да не се разболеете.

— Не смеехме да кажем на госпожа Франциска да напали печката, но сега ще я помолим.

Поразена и трогната от благосклонността, която й засвидетелствуваха дъщерите на генерал Симон, Гърбавото, чувствително и за най-малката добрина, им отвърна с неизразима признателност:

— Благодаря ви, госпожици, за доброто отношение. Не се тревожете, аз съм свикнала на студ, пък и не го усещам, защото съм много притеснена.

— А защо синът ми не си дойде тази нощ вкъщи? — каза Франциска и се изправи. — Знаеш ли къде е? Ще се върне ли скоро? Защо се бави?

— Госпожа Франциска, уверявам ви, че Агрикол е много добре. Но трябва да знаете, че за известно време…

— Какво?

— Смелост, госпожо.

— Ох, боже бой! Сили нямам вече. Какво е станало? Защо няма да го видя?

— За беда, той е арестуван, госпожо.

— Арестуван! — извикаха Роз и Бланш уплашено.

— Да бъде волята ти, Господи — рече Франциска. — Та това е голямо нещастие… Арестуван… Той, който е толкова добър и честен… И защо е арестуван?… Грешка ли е станала?

— Завчера — започна Гърбавото, — получих едно анонимно писмо, в което ми съобщаваха, че Агрикол скоро може да бъде арестуван заради неговата песен „Освободените работници“. Решихме да отиде при госпожицата на улица „Вавилонска“, която му бе предложила услугите си. Агрикол щеше да я помоли да му стане поръчител, за да не попадне в затвора. Вчера сутринта той отиде при нея…

— Знаела си всичко това и нищо не си ми казала?… И той също. Защо криехте от мен?

— За да не те тревожим за празни работи, госпожа Франциска. Много се надявахме на великодушната госпожица. Мислех, че Агрикол веднага ще се върне. Когато вчера вечерта видях, че не се е прибрал, предположих, че формалностите около поръчителството го задържат… Но времето минаваше, а него все го нямаше… Цяла нощ го чаках, без да мигна.

— И ти ли не си лягала?

— Много се притесних и тъй като страховете ми растяха, тази сутрин още преди да се съмне, излязох. Запомних името на госпожицата от улица „Вавилонска“ и хукнах натам.

— Добре си направила — каза разтревожено Франциска. — Ако се съди по думите на сина ми, тази госпожица е много добра и великодушна.

Гърбавото поклати тъжно глава, една сълза проблесна в очите й и тя продължи:

— Когато стигнах улица „Вавилонска“ още беше тъмно. Изчаках да се съмне.

— Горкото момиче — рече Франциска с нежност. — Ти си толкова страхлива и крехка, а да отидеш тъй далеч и то в такова ужасно време… Бива си те, наистина! Постъпваш като мое момиче.

— Та нали и Агрикол ми е като брат — каза Гърбавото и се изчерви. — Когато съмна, аз се осмелих да позвъня на вратата на павилиончето. След малко ми отвори едно прелестно момиче с бледо и тъжно лице… Казах й, че идвам от името на една нещастна и отчаяна майка. Исках веднага да привлека вниманието й, за да не ме изпъди като просякиня, щом ме види в тези дрипи. Но момичето ме слушаше добронамерено и аз го попитах дали вчера тук не е идвал един млад работник да моли господарката й за една голяма услуга. Тя каза, че е идвал, че господарката й го приела и след като разбрала, че го търсят, за да го арестуват, скрила младежа. За нещастие през нощта го открили, заловили го и го откарали в затвора.

Сирачетата не вземаха участие в разговора. По натъжените им личица и неспокойните погледи се виждаше колко страдат заради скръбта на Франциска.

— А госпожицата? — извика жената на Дагоберт. — Постарай се да се срещнеш с нея, Гърбаво, и я помоли да не забравя сина ми. Тя е толкова богата, че сигурно е влиятелна. Нейното покровителство може да ни спести едно ужасно нещастие.

— Уви! — каза Гърбавото с болка. — Трябва да се откажем от тази последна надежда.

— Защо? Нали госпожицата е толкова добра. Ще се смили, като разбере, че синът ми е едничката опора на цялото ни семейство и че за него затворът е нещо много по-ужасно, отколкото за всеки друг, защото ние ще умрем от глад.