Йожен Сю - Скитникът евреин

Трудно е да се опише страхът и отвращението й, както и негодуванието, когато отметна косата си, покрила разплаканото й лице, щом дойде в съзнание и се видя полугола между двете старици. Най-напред Адриана изписка от срам и от свян, след което, за да не я гледат повече двете жени, замахна с ръка и събори лампата, която угасна веднага и стана на малки парченца. Тогава тя, останала на тъмно, се зави с одеялото и започна сърцераздирателно да плаче.

Пазителките й си казаха, че пищенето и буйността на Адриана са резултат от лудостта й.

— Започнахте да гасите и да чупите лампите… Изглежда това обичате да правите, щом ви хване лудостта — извика ядосано Томази, която вървеше опипом в тъмното. — Но, както вече ви казах, тази нощ ще ви наденем ризата, както на лудата, която е в стаята над вас.

— Дръж я здраво, Томази — каза другата — а аз ще отида за лампа. Като сме двете, по-лесно ще я надвием.

— Побързай, защото въпреки кротостта, изписана на лицето й, тя изглежда, че наистина е побесняла и ще трябва да останем при нея цялата нощ…

Каква тъжна и неприятна противоположност.

Сутринта Адриана се събуди свободна, засмяна и весела сред разкош и изкуство, обкръжена от деликатните грижи на трите млади момичета, които я обслужваха… Във великодушно разположение на духа тя кроеше планове за своя роднина, младия индийски принц, и взе най-благородното решение да прибере при себе си двете сирачета, които доведе Дагоберт… В разговора с госпожа Сен-Дизие се показа ту горда и чувствителна, ту тъжна и весела, ту присмехулна и замислена, ту искрена и смела… Най-накрая, когато дойде в тази къща, тя дойде да моли милост за един честен и трудолюбив работник… А вечерта, в резултат на едно предателство, госпожица Кардовил попадна в дебелашките ръце на две груби болногледачки на луди. Тя усещаше фините си крайници като приковани в тази отвратителна дреха, предназначена за лудите и наречена риза.

Госпожица Кардовил прекара ужасна нощ заедно с двете жени. На сутринта, в девет часа, тя се смая, когато видя в стаята й да влиза доктор Баление все така засмян, все така благосклонен и по бащински благ.

— Как сте, дете мое? — попита той с кротък и любезен тон. — Как прекарахте нощта?

Санитарките на госпожица Кардовил послушаха молбата й, особено след като тя обеща, че ще стои мирно и оставиха ризата само върху част от тялото й. На следващия ден Адриана се облече сама.

Тя бе седнала на края на леглото си. По бледостта, по рязката промяна на чертите й, по блесналите от мрачен пламък очи, както и по треперенето, което я обземаше от време на време, вече се забелязваха последствията, които прекараната нощ бе оставила върху това впечатлително и чувствително същество. Тя не помръдна, когато видя доктор Баление, който направи знак на Жервази и Томази да напуснат стаята. Свят й се зави, като си помисли колко трябва да е безочлив този човек, за да се покаже пред очите й. И когато докторът проговори и я запита, Адриана докосна горящото си чело, за да провери дали не сънува. Погледна доктора, устните й се отвориха, но не можаха да произнесат нито една дума. Гневът, негодуванието, презрението, и особено болезненото чувство, което предизвиква предаденото доверие, така смутиха Адриана, че при всичкото си желание тя нямаше сили да произнесе дори една дума.

— Хайде, хайде… Виждам каква е работата — каза тъжно докторът и поклати глава. — Вие много ми се сърдите, нали? Ах, Боже мой! Аз очаквах това, мило дете…

Адриана подскочи, като чу тези лицемерни думи, изправи се, страните й пламнаха, големите й черни очи заблестяха. Тя изправи гордо красивото си лице и по устните й пробяга презрителна усмивка. Младата жена премина покрай Баление, който седеше на стола, мълчалива и ядосана и тръгна към вратата, която бе заключена отвън. Адриана се върна при доктора, посочи вратата и каза категорично:

— Отворете ми вратата!

— Хайде, мила Адриана — започна докторът. — Хайде, успокойте се. Да поговорим като добри приятели. Защото, както знаете, аз съм ваш приятел… — И засмърка емфието си.

— Господине — каза Адриана, с разтреперан от яд глас. — И днес ли няма да изляза оттук?

— Ако можете да видите как е пламнало лицето ви, как горят очите ви… Пулсът ви сигурно се е ускорил. Моля ви, мило дете, не вредете на здравето си с такива вълнения…

Адриана изгледа втренчено доктора, бавно приближи до леглото и седна на крайчеца му.