Йожен Сю - Скитникът евреин

— Бъдете умна… — започна господин Баление. — И пак ви повтарям, нека поговорим като добри приятели.

— Прав сте, господине — отвърна бързо и сдържано Адриана, като се опита да запази спокойствие. — Нека поговорим като добри приятели. Вие искате да ме изкарате луда, нали?

— Искам, мило дете, един ден да ми бъдете толкова признателна, колкото сега ме мразите. Аз предвиждах вашето отвращение. Но колкото и да са неприятни някои задължения, те трябва да се вършат — въздъхна господин Баление толкова искрено убеден, че в първия момент Адриана не можа да скрие удивлението си. Но когато видя появяващата се усмивка на устните му, тя каза:

— Няма съмнение, че вие правите това за мое добро!

— Искрено ви казвам, мила госпожице. Имал ли съм някога друга цел, освен да ви бъда полезен?

— Чудя се, господине, кое е по-гнусно с вашето безсрамие или малодушното ви предателство?

— Предателство? — отвърна господин Баление и повдигна рамене натъжено — Предателство! Помислете, мило дете… Допускате ли, че ако не работех искрено и съвестно за вас, щях да дойда тази сутрин и да се изправя пред вашето негодувание, което очаквах. Аз съм главен лекар на тази лудница, която е моя. Тук има двама мои ученици, също лекари, които ме заместват… Но не исках да постъпвам така, аз познавам характера ви. И дори да оставим настрани моето отношение към вас, все пак мога да ви лекувам по-добре от всеки друг.

Адриана изслуша господин Баление без да го прекъсне. Тя го погледна с широко отворени очи и попита:

— Господине, колко ви платиха, за да ме изкарате луда?

— Госпожице! — извика Баление обидено.

— Както ви е известно, аз съм богата — продължи Адриана с подчертано презрение. — Ще удвоя количеството, което ви дават… Хайде, господине, в името на приятелството, за което говорите, направете ми добрината да предпочетете по-голямото.

— Санитарките ми докладваха, че снощи сте им направили същото предложение — каза Баление хладнокръвно.

— Аз им предложих онова, което може да се предложи на бедни жени без възпитание, които съдбата е накарала да се съгласят на толкова трудна работа. Но един учен, просветен и остроумен мъж като вас, е нещо друго. Неговата цена е друга. Има подкупи на всякакви цени. Така че не оправдавайте отказа си със скромното възнаграждение, което предложих на тези жени. Кажете колко искате?

— Санитарките в доклада си споменават, че сте ги заплашвали — продължи все така невъзмутимо Баление. — Дали няма да ме заплашите и мен? Чуйте ме, мило дете, оставете опитите за подкупване и заплахите с отмъщение… Нека стигнем до същината на въпроса.

— Така ли? Моите заплахи са били ненужни! — извика госпожица Кардовил, като даде воля на гнева си, който до този момент успяваше да задържи. — Вие си мислите, господине, че когато изляза оттук, защото този затвор ще има край, няма да изкарам наяве предателството ви? Нима мислите, че ще премълча нечовешкия начин, по който се отнесохте към мен? Колкото и да съм луда, господине, знам, че има закони, от които ще потърся удовлетворението. Срам, позор и наказание за вас и за вашите… Защото, между нас казано, оттук нататък между нас ще има омраза. Война до смърт. И за да я поддържам, аз ще употребя и силата, и ума си.

— Позволете да ви прекъсна, моя мила Адриана — любезно вметна докторът. — Лудите ви надежди могат да попречат на лечението ви. Те ще ви държат в постоянно раздразнение. Затова нека кажем нещата ясно, за да си представите своето положение. Първо — не е възможно да излезете оттук. Второ — няма да имате никакви контакти с външни хора. Трето — тук влизат само хора, в които имам доверие. Четвърто — не ме е страх от заплахите ви и от вашето отмъщение, защото обстоятелствата и законите са на моя страна.

— Всички закони! Да ме затворите тук…

— Нямаше да го направя, ако нямаше серия от основания, кое от кое по-важни.

— Така ли? Значи има и основания?

— За нещастие, твърде много.

— И може ли да ги чуя?

— Те са много точни и ако някога се стигне до съда, както ме заплашвахте, тогава… За съжаление ще бъдем принудени да припомним своеобразния ви живот. Вашата мания да обличате слугините си в смешни дрехи. Прекомерните ви разноски. Историята с индийския принц, когото искахте да посрещнете в дома си като цар. Решението ви да живеете сама като младеж, макар да сте на осемнадесет години. Случката с човека, който бе намерен в спалнята ви… Най-накрая ще бъде представен протоколът от вчера, който бе записан съвсем точно и нарочно от специален човек…