Йожен Сю - Скитникът евреин

Тъкмо когато господин Баление привършваше да говори тези думи на госпожица Кардовил, той не забеляза как леко се отвори прозорчето на вратата и две очи внимателно огледаха стаята.

Адриана гледаше доктора като упоена. Занемяла и отпаднала, обзета от неопределен страх и неспособна да надникне в мрачната дълбочина на душата на този човек, неволно трогната от лъжливата му искреност, тя не можеше дори за миг да се усъмни в нея. Мина й през ума, че господин Баление допуска грешка, но може би той прави това с добри намерения. Неспокойната нощ, тревожната ситуация и вълнението й увеличаваха нерешителността и объркаността на младата жена. Тя наблюдаваше доктора с растящо недоумение. Голямо усилие положи, за да не покаже слабост, чиито ужасни последствия не подозираше.

— Не, не, господине! — извика тя. — Не мога да повярвам. Вие сте учен и опитен, не е възможно да допуснете такава грешка!

— Грешка… — въздъхна Баление натъжено. — Послушайте ме, мило дете, а след това преценете сама.

— Аз да преценя! Вие искате да ме уверите, че… — тя прекъсна думите си и добави с насилена усмивка. — Наистина, липсва само едно за вашата победа. Да ме накарате да призная, че съм луда, че мястото ми е тук, че ви дължа…

— Да, вие ми дължите признателност, както ви казах в началото на нашия разговор. Чуйте ме, впрочем. Думите ми ще бъдат жестоки, но има рани, които се лекуват само с огън и желязо. Моля ви, мило дете, размислете безпристрастно върху досегашния си живот и ще се уплашите… Спомнете си всички минути на странен унес, в които казвахте, че не принадлежите на земята. Докато умът ви още е бистър, сравнете живота си с живота на вашите връстници. Има ли поне един от тях, който да живее и разсъждава като вас? Освен ако смятате, че сте толкова над останалите, че в името на това можеше да приемете странен живот и странни навици…

— Както ви е известно, господине, никога не съм страдала от подобна глупава гордост — отвърна Адриана.

— Тогава как да си обясним вашия странен начин на живот? Можете ли да кажете, че той е разумен? Ах, мило дете, трябва да се пазите. Здравата, привлекателната част на ума ви, докато още е бистър, слага печат на странностите ви. Но вие не знаете с каква сила се развива другата, неразумната част. Тя ще задуши другата. Тогава странности като вашите не са привлекателни, а смешни, грозни и отвратителни безумия.

— Страх ме е! — каза Адриана и докосна горещото си чело.

— Тогава… — продължи Баление с променен глас — тогава угасват последните проблясъци на ума. И лудостта, трябва да се изрече тази страшна дума, взема връх! И понякога тя става буйна и дива…

— Като жената… Като жената горе… — изрече Адриана и с горящо лице посочи към тавана.

— Понякога — отвърна Баление, ужасен от тези думи — лудостта е глупава, животинска. Хората, заболели от такава лудост, не запазват нищо човешко… Като животните те се хранят лакомо и след това влизат в кочината си… И там прекарват целия си живот, целия…

— Като жената долу…

Адриана протегна ръка към прозореца на сградата, която се виждаше от стаята й и произнесе думите безразлично.

— Да — отвърна Баление. — Тези хора са били млади, красиви и остроумни като вас, мило дете. Но също като вас и те са носили в себе си семената на безумието, което, ако не се унищожи навреме, покълва и завинаги затиска ума им…

— О, моля ви, милост! — извика госпожица Кардовил с размътено от страх съзнание. — Не ми говорете такива неща! Страх ме е, казвам ви, изведете ме оттук! — Гласът й звучеше сърцераздирателно. — Ще полудея! — След това, като прогонваше мъчителните видения, Адриана продължи. — Не, не се надявайте на това. Аз съм нормална и не съм сляпа да вярвам на всичко, което ми казвате. Вярно е, че не живея като другите, правят ми впечатление неща, които тях не впечатляват, но какво означава това? Че не приличам на останалите? Нима имам лошо сърце? Може би съм самолюбива и завистлива! Признавам, че хрумванията ми са странни. Но вие знаете най-добре, господин Баление, че целта ми е великодушна и възвишена… — Адриана се изправи и сълзите й потекоха обилно. — В живота си не съм направила нищо лошо. Ако съм грешила, то е било, защото исках да виждам около себе си само щастливи хора. Но не съм луда. Обикновено човек чувствува, когато е полудял, а аз знам, че не съм… Вие ми говорите страшни неща за жените от снощи… Но сигурно има нещо странно: ако наистина ме обичахте, защо чакахте толкова дълго? Не можахте ли да се смилите над мен по-рано? Ужасно е, че не знам дали мога да ви вярвам… Защото всичко това може да е някаква клопка… Но не, не, вие плачете! — прибави госпожица Кардовил, като погледна господин Баление, който въпреки цинизма и коравосърдечността си, плачеше. — Плачете за мен! Господи, тогава тук има нещо? О! Ще направя всичко, каквото искате, за да не бъда като жените от снощи… Ако, разбира се, не е вече много късно. Не е, нали, добри ми господин Баление? Моля ви да ми простите за онова, което казах, когато дойдохте тук…