Йожен Сю - Скитникът евреин

— Така ли? — възкликна докторът превъзбуден. — И в чии ръце е това наследство?

— Не зная.

— А как ще докажете правата си?

— Скоро ще разбера.

— А кой ще ви каже?

— Не мога да ви съобщя.

— А кой ви каза, че има такова наследство?

— И това не мога да ви кажа — продължи Адриана с натъжен глас, който бе пълна противоположност на обикновената й жизнерадостна реч. — Това е тайна. Странна тайна… Когато понякога сте ме заварвали в състояние на възторг, аз съм мислила около извънредните обстоятелства на тази тайна. Да… Толкова красиви, великолепни чувства събужда тя в мен — Адриана замлъкна и потъна в спомените си.

Господин Баление не се опита да я прекъсне.

Госпожица Кардовил изобщо не следеше маршрута на каретата, а докторът се радваше на новината, която научи. Със своята проницателност той разбра, че абат д’Егрини работи за някакво наследство и реши да напише таен доклад за това. Имаше две възможности. Или в случая д’Егрини работеше по нарежданията на Обществото, или по лична инициатива. В първия случай докладът на доктора щеше да потвърди пред когото трябва фактите. Във втория ще направи ценно донесение. За известно време госпожица Кардовил и господин Баление потънаха в дълбоко мълчание, което не се нарушаваше дори от тропота на колелата.

Въпреки опитността си и въпреки неведението на госпожицата, докторът не беше напълно уверен в успеха на своя коварен замисъл. Решителният час наближаваше и най-малкото подозрение, което би събудил по невнимание у Адриана, можеше да разстрои плановете му. Уморена от вълненията през този неприятен ден, Адриана от време на време потръпваше, защото ставаше все по-студено, а в бързината тя забрави да вземе пелерината си. От известно време каретата се движеше покрай много висока и дълга стена, която изглеждаше бяла под мрачното небе. Цареше дълбока, мъртвешка тишина.

Каретата спря.

Слугата слезе и почука на голямата врата по особен начин. Първо два пъти едно след друго и след известно време трети път. Адриана не забеляза това, защото чукането беше тихо, а в същото време докторът я заговори, та да не долови нищо.

— Най-сетне пристигнахме — каза той весело на Адриана. — Бъдете привлекателна, каквато сте си винаги.

— Не се тревожете. Ще направя каквото трябва — усмихнато отвърна Адриана, после добави неволно настръхнала. — Ама, че студ! Честно ви казвам, драги господин Баление, след като отида да прибера нещастните си роднини от майката на нашия смел работник, с удоволствие ще се прибера в хубавия си салон, където е топло и светло, защото вие знаете, че не мога да понасям студа и мрака.

— Разбира се — учтиво каза лекарят. — Най-красивите цветя разцъфтяват на светлина и топлина.

Докато лекарят и госпожица Кардовил разговаряха, тежката порта се отвори и каретата влезе в двора. Пръв излезе докторът, а след него, облегната на ръката му, Адриана.

Колата бе спряла пред малко стълбище, покрито със сняг, което водеше към антре, осветено от една лампа.

За да се изкачи по хлъзгавите стълби, Адриана се облегна на рамото на доктора.

— Боже мой, как треперите! — каза той.

— Да — отвърна момичето треперейки. — От бързане си забравих пелерината. Каква мрачна къща! — прибави тя.

— Това е малкият дворец на министъра, светая светих, където нашият държавник се прибира далеч от врявата на профаните. Да влезем вътре! — И той отвори вратата на една доста голяма, съвсем пуста стая. — Наистина, — продължи той доста неспокойно, като се прикриваше с фалшива приповдигнатост. — Министерска къща! Богаташка къща! В антрето няма нито слуга, нито портиер. Но за щастие — добави той и отвори втора врата към друга празна стая — аз познавам всички тайни кътчета на тази къща.

Госпожица Кардовил влезе в един салон, облепен със зелени тапети с кадифени орнаменти. Обзавеждането се състоеше от няколко стола и кресла от червено дърво, облицовани с жълто, утреханско кадифе. Подът беше излъскан и обилно намазан. Кръгла лампа, закачена необичайно високо, осветяваше слабо салона. Адриана забеляза, че с тази бедняшка наредба къщата не прилича на министерско жилище, но без да подозира нищо, се спря на прага. Господин Баление, който я държеше под мишница, долови причината за нейната изненада и каза усмихнато:

— Тази къща изглежда доста скромна за едно Превъзходителство, нали? Но знаете ли колко малко средства им отпускат! Виждате, че и едно Превъзходителство може да бъде бедно. Но почакайте малко! Ще отида да съобщя на министъра за вас. Ей сега ще се върна. — Докторът отпусна ръката на Адриана, която неволно се притискаше в него, отвори една малка странична вратичка и изчезна.