Йожен Сю - Скитникът евреин

— Успокойте се, мила госпожице, — каза господин Баление съчувствено. — Успокойте се, всичко отмина, аз съм ви предан. — Изричайки тези думи, потайният лицемер се изчерви.

— Зная, че сте мой приятел — каза Адриана — Никога няма да забравя, че днес заради мен изпитахте гнева на леля ми, защото познавам способността й да върши зло…

— Колкото до това — каза докторът с престорено хладнокръвие — ние, лекарите, не се боим от никаква отмъстителност.

— Да, скъпи господин докторе, но госпожа Сен-Дизие и приятелите й никога не прощават — настръхна момичето. — Само моето неопределимо, вродено отвращение към всичко агресивно и злобно, ме застави да се скарам открито с нея. Но дори да бяхме стигнали до крайност, пак нямаше да се подвоумя, честна дума — прибави тя този път с усмивка, която разкраси лицето й. — Макар да обичам твърде много живота, все пак мога да се обвиня за нещо и то е, че искам той да бъде бляскав, красив, много хармоничен. Както знаете, аз се поддавам на недостатъците си.

— Добре, сега вече съм спокоен — каза докторът весело. — Вие се усмихвате, а това е добър знак.

— Така е най-добре, но мога ли да се усмихвам след заплахите на леля си? Само че какво може да ми направи тя? Какво толкова знае този роднински съвет! Тя наистина ли си мисли, че мнението на някой си д’Егрини и на някой си Трипо може да ми окаже някакво влияние. Освен това, говори за строги мерки. Какви мерки може да вземе? Вие знаете ли?

— Между нас казано, мисля, че княгинята искаше да ви сплаши. Самата тя ви въздействува чрез убеждаване. Въобразява си, че е майка на църквата и иска разкаянието ви — хитро каза докторът, който всячески се мъчеше да успокои Адриана. — Но нека забравим това. Красивите ви очи трябва да грейнат, за да омаят министъра, при когото отиваме.

— Имате право, скъпи докторе. Скръбта винаги трябва да се избягва, защото най-малкото, което тя причинява, е, че ви кара да забравяте скръбта на другите. Но вижте какво излезе — аз се ползувам от вашата услужливост, без да ви кажа какво искам.

— За щастие, имаме да поговорим, защото този държавен мъж живее доста далеч оттук.

— Ето с две думи каква е работата — започна Адриана. — Казах ви защо се заинтересувах от този достоен работник. Сутринта той дойде съвсем отчаян и ми съобщи, че бил компрометиран заради някакви свои стихове, защото той е поет. Ще го арестуват, въпреки че е невинен. Но ако попадне в затвора, близките му, които той издържа, ще умрат от глад. И той ме помоли да платя гаранцията, за да го оставят на свобода и да продължи работата си. Сетих се за близките ви отношения с министъра и му обещах. Но през това време вече го преследваха. Дойде ми на ум да го скрия вкъщи и вие знаете как изтълкува това леля ми. Мислите ли, че с вашата препоръка министърът ще се съгласи да освободи под гаранция този работник?

— Едва ли ще има някакви трудности, особено ако вие му изложите нещата с очарователното си красноречие.

— Знаете ли, господин Баление, защо взех това може би странно решение?

— За да препоръчате още по-горещо закриляния от вас младеж.

— И затова, и за да ликвидирам веднъж завинаги клеветите, които леля ми непрекъснато разпространява и които е наредила на пристава да запише в протокола. Предпочетох да се явя открито пред очите на един високопоставен човек. Ще му разкажа всичко, както е и той ще ми повярва. Защото човек винаги разпознава истината.

— Много добре сте го обмислили, скъпа госпожице. Вие ще постигнете две неща наведнъж. Първо, ще осуетите опасните клевети, а после ще измолите свободата на един достоен младеж.

— Благодарение на онова, което ми казахте — рече Адриана усмихната. — Доброто ми настроение се възвръща.

— Боже мой! — философски каза докторът. — В човешкия живот всичко зависи от начина на мислене.

Адриана изобщо не разбираше от конституционно управление и от административни длъжности, затова сляпо се довери на доктора и изобщо не се усъмни в неговите твърдения.

— Какво щастие! Когато отида да потърся дъщерите на генерал Симон, ще мога да успокоя и клетата майка на работника, която сега сигурно страшно се измъчва.

— Да, ще имате това щастие — каза Баление — защото сега така ще се молим и действуваме, че тя да научи за освобождаването на сина си още преди да е арестуван.

— Колко сте добър и услужлив — каза Адриана. — Ако не ставаше дума за толкова важни неща, вярвайте, щеше да ми е неудобно да губя скъпоценното ви време. Но аз познавам сърцето ви, скъпи Баление.