Йожен Сю - Скитникът евреин

— В стаята на госпожицата! — прибави Трипо. — Надявам се, че това е отбелязано в протокола.

— Да, господине! — отвърна тържествено княгинята.

— Възможно е — обади се лукаво докторът — този човек да е бил крадец. Това е най-естественото… Всяко друго подозрение ми се струва невероятно…

— Заблуждавате се, защото сте снизходителен към госпожицата, Баление — каза студено княгинята.

— Подобни крадци са известни — обади се Трипо. — Обикновено това са богати и красиви млади мъже.

— Лъжете се, господа — въздъхна госпожата. — Тя не хвърчи толкова високо и претенциите й не са големи. Тя доказа, че една постъпка може да бъде не само престъпна, но и осъдителна, неблагородна. Затова не се изненадвам от съчувствието, което демонстрира преди малко госпожицата към простолюдието… Трогателно бе да се види, че този скрит човек бе облечен в дълга горна риза.

— Значи той е от простолюдието — извика баронът с нескрито отвращение. — Да ти настръхне косата!

— Той, както сам призна, е ковач — продължи княгинята. — Трябва обаче да бъдем справедливи — младежът е красив. Няма съмнение, че госпожицата, в своето странно обожание на красотата…

— Стига, госпожо, престанете! — рече Адриана категорично, която до този момент, презрително слушаше леля си с нарастващо негодувание, без да се намесва. — Допреди малко бях готова да ви оправдая за вашите гнусни клевети, но повече няма да допусна това. Искам нещо да ви попитам… Значи този честен и добър работник е арестуван?

— Разбира се, че го арестуваха — отговори тържествуващо княгинята. — Нежната ви милост към този, иначе забавен млад мъж, трябва да е доста голяма, за да загубите спокойствие на духа.

— Така е, госпожо. Имам по-важна работа, отколкото да се присмивам на грозното и смешното — каза Адриана, чиито очи се напълниха със сълзи, когато си помисли за тревогите в семейството на арестувания Агрикол. После взе шапката си, сложи я на главата, завърза панделките и каза на доктора: — Господин Баление, преди малко ви молех за ходатайство пред министъра…

— Да, госпожице… Ще ми бъде приятно да направя това за вас.

— Чака ли ви вашата карета?

— Да! — възкликна изненадано докторът.

— Ще бъдете ли така добър да ме откарате веднага при министъра? Ако вие ме представите, той няма да ми откаже съдействие за едно справедливо нещо, което ще поискам от него.

— Как смеете, госпожице! — извика княгинята. — Как смеете! Не можете да решавате без мен, след всичко, което се случи.

— Странно е — прибави Трипо, — но вече трябва да сме готови и да очакваме всичко.

Когато Адриана попита доктора дали го чака каретата му, абат д’Егрини се развълнува от радост… Погледът му светна весело и той едва успя да прикрие задоволството и силното си вълнение. Погледна въпросително доктора и Баление два пъти наведе клепачите си в знак, че е разбрал и че е съгласен. И когато княгинята се обърна към Адриана ядосана е думите „Забранявам ви да излизате!“, господин д’Егрини, с особена извивка на гласа си, каза на госпожа Сен-Дизие:

— Струва ми се, госпожо, че госпожицата може да бъде оставена на грижите на господин доктора.

Маркизът така натърти на последните думи, че княгинята последователно погледна доктора и маркиза, веднага проумя всичко и се успокои. Всичко стана много бързо и никой не забеляза, че бе започнало да съмва. Адриана се бе замислила за тъжната съдба на Агрикол и не можа да забележи знаците, които размениха помежду си княгинята, докторът и абатът, а и да ги бе видяла, нямаше да може да си ги обясни. Но госпожа Сен-Дизие, която искаше да покаже, че не се съгласява с думите на маркиза, продължи:

— Струва ми се, че докторът е доста снизходителен към госпожицата, но въпреки това мисля, че можем да му я поверим. Но? Не бих искала да поставяме лошо начало, защото от днес нататък госпожицата трябва да изпълнява волята ми!

— Княгиньо — направи се на обиден от думите на Сен-Дизие докторът. — Бил съм справедлив, а не снизходителен към госпожицата. Готов съм да я закарам до министъра ако тя наистина желае това. Не знам за какво иска да го помоли, но не вярвам да злоупотреби с доверието ми в нея. Не вярвам и да настоява да поддържам нещо недостойно, само защото съм й ходатайствувал.

Адриана протегна сърдечно ръка към доктора и му каза:

— Бъдете спокоен, приятелю! Вие ще ми благодарите, защото ще участвувате в едно благородно дело…

Княгинята приближи до внучката си и като произнасяше всяка дума бавно и отчетливо, каза: