Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ако го извикаме, ще събудим подозрения у внучката ви — каза господин д’Егрини замислено — а това не бива да се допуска.

— Няма съмнение — продължи княгинята. — Това е единият начин.

— Да — каза абатът — ще драсна набързо няколко думи на Баление. Някои от слугите ви ще занесе писмото, което уж идва отвън, от някой тежко болен…

— Чудесна идея! — възкликна княгинята — Имате право. На масата има всичко необходимо за писане. Да побързаме. Дано докторът успее.

— Честно да ви кажа, не смея да се надявам — рече маркизът, като седна зад масата, потискайки гнева си. — Благодарение на онзи експеримент, който нашият скрит зад вратата човек вероятно записва, благодарение на буйните сцени, които ще се разиграят утре и след това, докторът може да вземе всички предпазни мерки и да действува по най-сигурния начин. Но да искате това от него още днес, още сега, повярвайте Ермин, ще е глупаво — и маркизът захвърли перото, като добави с горчивина. — Тъкмо щяхме да успеем и всичко се провали. Колко лоши последствия ще има от всичко това. Внучката ви ни причини огромно зло.

Невъзможно е да се опише разяреният гняв и яростната омраза, с която господин д’Егрини произнесе тези думи.

— Фредерик! — извика княгинята разтревожена и сложи ръката си върху ръката на абата — Моля ви, не се отчайвайте. Докторът има изобретателен ум. Той ни е толкова предан, че нека все пак опитаме…

— Добре, нека опитаме късмета си — каза абатът и пак взе перото.

— Нека допуснем най-лошото — каза княгинята. — Ако Адриана отиде тази вечер да търси дъщерите на генерал Симон, може би вече няма да ги намери там.

— Не бива да разчитаме на това. Не е възможно толкова бързо да са изпълнили заповедите на Родин. Иначе биха ми съобщили.

— Наистина… Тогава пишете на доктора. Веднага Дюбоа ще отнесе писмото ви. Смелост, Фредерик, ще покорим вироглавата ми внучка. — После госпожа Сен-Дизие добави разярена. — Ах, Адриана, Адриана! Много скъпо ще платиш за безочливите си подигравки и мъките, които ми причиняваш! — На излизане княгинята се обърна към господин д’Егрини. — Чакайте ме тук, ще ви съобщя за какво е дошъл приставът и пак ще отидем при другите.

Княгинята излезе, а д’Егрини бързо написа няколко реда с разтреперана ръка.

След като госпожа Дизие и маркизът излязоха, Адриана остана в стаята на леля си с господин Баление и барон Трипо. Госпожица Кардовил страшно се разтревожи, когато разбра, че приставът е дошъл. Тя, както и Агрикол, предчувствуваше, че той ще поиска разрешение да претърси двореца и павилиона, за да открие ковача, мислейки, че е там. Макар скривалището на Агрикол да беше много тайно, Адриана не бе напълно спокойна. Затова, за всеки случай, тя се възползува от възможността да препоръча младежа на доктора, който беше близък приятел на един от много влиятелните по онова време министри. Тогава момичето се доближи до лекаря, който в това време шушнеше на барона, и с най-приятния си и кротък глас му каза:

— Господин Баление, бих искала да ви помоля нещо — и с поглед му посочи един от прозорците.

Трипо, останал без подкрепата на абата, който бе в другата стая, се боеше от момичето като от огън и затова се зарадва, че тя се оттегли настрана. За да покаже, че не се страхува той застана пред една икона и започна да я разглежда.

Когато се отдалечиха от барона, Адриана се обърна към лекаря.

— Докторе, вие сте мой приятел, какъвто сте бил и на баща ми. Когато преди малко изпаднах в трудно положение, вие отново се оказахте единствената ми подкрепа…

— Госпожице, не говорете така! — каза докторът с лицемерно изражение. — Замълчете по-добре.

— Бъдете спокоен — каза му Адриана — няма да ви компрометирам, но ми позволете да ви напомня, че често сте ми предлагали услугите си и сте ми говорили за вашата преданост към мен.

— Проверете и ще видите, че държа на думата си.

— Е добре, докажете ми го веднага.

— Чудесно! Кажете какво искате от мен.

— Нали сте приятел на министъра?

— Разбира се. Сега лекувам кашлицата му, която се появява винаги преди да отговаря за нещо в камарата.

— Трябва да помолите министъра за нещо, което пряко ме засяга.

— Вас ли? Какво е то?

В този момент влезе слугата, подаде на Баление едно писмо и му рече.

— Някакъв прислужник донесе току-що това писмо за вас. Много е спешно.

Докторът взе писмото и слугата излезе.

— Ето до какво водят добрините — усмихна му се отново Адриана. — Нито миг не ви оставят на мира, скъпи докторе.