Йожен Сю - Скитникът евреин

— Права сте, госпожо, искам да посрещна роднините си, както са свикнали: един царски син и дъщерите на маршалдука на Лини. Прекрасно е, когато всичко това се съедини със сърдечното гостоприемство.

— Това наистина е великодушно — каза все по-обезпокоена княгинята. — Жалко е само, че не сте богата като Крез, за да изпълните желанията си…

— Колкото и голямо да е богатството ми, госпожо, то е нищожно, като се има предвид онова, което само за един час може да премине през ръцете на нашето семейство. Когато това се случи, госпожо, може би тогава ще ми простите онова, което сега наричате царска щедрост…

Д’Егрини се намираше в ужасно положение, което ставаше все по-лошо. Въпросът за медальоните бе тъй важен, че той го бе скрил дори от доктор Баление, макар да искаше от него огромна услуга. И Трипо не знаеше това, защото княгинята смяташе, че е унищожила от документите на Адрианиния баща знаците, по които дъщерята можеше да открие това. Затова абатът се страхуваше не от това, че госпожица Кардовил знае, а че може да го разпространи. От същото се страхуваше княгинята и затова тя прекъсна внучката си като каза:

— Госпожице, има семейни тайни. Не знам за какво точно говорите, но ви предупреждавам да прекъснем този разговор…

— Как така, госпожо! Нали сме се събрали семейно? Както пролича и от недотам приятните думи, които разменихме.

— Когато става дума за предположения, излишно е да говорим за тях, ако нямаме доказателства.

— Нали от толкова време, вече час, говорим, госпожо, за интереси? Наистина, не разбирам нито учудването, нито недоумението ви?

— Не е нито едно от двете, госпожице… Но в продължение на времето, за което споменахте, вие ме принуждавате да слушам безсмислени неща. Позволете ми да бъда малко изненадана.

— Извинете, госпожо, но сте много неспокойна — отвърна Адриана, поглеждайки леля си и д’Егрини. Това е нещо, което прибавено към някои подозрения, не съм имала време да изясня…

След кратка пауза, Адриана поднови:

— Истината ли казах?

— Заповядвам ви, госпожице, да замълчите! — извика княгинята, след като изпусна нервите си.

— Ах, госпожо — отвърна Адриана. — Не се излагайте! Вие винаги сте съумявали да се владеете.

Провидението, както се казва, се притече на помощ на княгинята и на абат д’Егрини в този миг. Появи се един слуга, беше смутен и пребледнял, а княгинята бързо го запита:

— Какво има, Дюбоа?

— Прощавайте, княгиньо, задето ви прекъснах, въпреки заповедта ви, но господин полицейският началник иска да ви съобщи нещо. Той чака в двора, заедно с неколцина агенти и войници.

Княгинята много се изненада, но като съобрази, че може да се възползува от този случай, за да се разбере бързо с д’Егрини за разкритията на Адриана, се изправи и каза на абата:

— Господин д’Егрини, ще бъдете ли толкова добър да дойдете с мен? Не мога да си обясня какво означава пристигането на полицейския пристав в къщата ми.

И господин д’Егрини излезе заедно с госпожа Сен-Дизие в съседната стая.

Княгиня Сен-Дизие, господин д’Егрини и слугата влязоха в съседна на стаята, в която останаха Адриана, Трипо и лекарят.

— Къде е приставът? — попита княгинята слугата, който й бе съобщил, че я търсят.

— В синия салон, госпожо.

— Помоли го да почака малко.

Слугата се поклони и излезе. Тогава госпожа Сен-Дизие приближи до д’Егрини, чието гордо и високомерно чело вече бе станало бледо и мрачно.

— Както разбирате, — каза тя — Адриана знае всичко. Какво да правим сега?

— Не знам — отвърна абатът със замислен поглед. — Това откритие е ужасен удар!

— Всичко ли е загубено?

— Има само едно спасително средство — отвърна д’Егрини — и то е лекарят.

— Но как? Толкова бързо? И още днес? — извика княгинята.

— Ако изминат два часа, вече ще бъде много късно. Това дяволско изчадие трябва да е видяло дъщерите на генерал Симон…

— Боже мой! Това е невъзможно, Фредерик. Господин Баление никога не би могъл… Това трябваше да се подготви отдавна, както възнамерявахме след днешния разпит.

— Все едно — продължи оживено абатът — Докторът трябва да опита по всякакъв начин.

— Но под какъв предлог?

— Ще се опитам да намеря.

— Ако приемем, че намерите предлог, ще трябва да го извършим още днес, а няма да бъдем готови. Там, долу, нищо няма да е подготвено.

— Бъдете спокойна. Който предвижда, винаги е готов.

— А как ще съобщим на доктора сега? — поде княгинята.