Йожен Сю - Скитникът евреин

Като чу този отговор, д’Егрини смаяно се вгледа в лицата на семейния съвет.

— Какво иска да каже тя с тази лястовица? — попита той барона, като му направи знак.

— Не знам… — отвърна Трипо, като изгледа доктора. — Тя говори и за някаква къртица… Не мога да разбера…

— И тъй, госпожице — обади се княгинята, която се преструваше, че споделя изненадата на останалите. — Това ли е отговорът ви?

— Защо се чудите! — отговори също изненадана Адриана, разбирайки, че те се преструват и не искат да разберат образа, с който си послужи, както правеше често.

— Госпожо, госпожо…, — каза доктор Баление, като се усмихна добродушно — трябва да бъдете снизходителна… Моята мила Адриана, както винаги, е своенравна и възбудена! Наистина не познавам по-луда глава от нея. Казвал съм й го сто пъти като стар приятел, на когото всичко е позволено…

— Вашата привързаност ви кара да бъдете снизходителен. Но също така е вярно, господин докторе — каза д’Егрини, който се преструваше, че упреква лекаря, загдето се застъпваше за госпожица Кардовил — че тези отговори са несериозни, когато става дума за сериозни неща.

— Лошото е, че госпожицата не разбира важността на нашето събиране — каза княгинята сърдито. — Може би ще разбере, когато й съобщя моите заповеди.

— Кажете ги… лельо… — И Адриана, която седеше на срещуположния край на писалището срещу княгинята, облегна малката си брадичка върху ръката си и се усмихна с прелестна ирония.

— Още утре — започна княгинята — ще напуснете двореца, в който живеете. Ще отпратите слугините си и ще дойдете тук, в две стаи, в които се влиза през моите. Никога вече няма да излизате сама. Ще ме придружавате на църква. Свободата ви се отнема поради вашето безмилостно разсипничество. Аз ще поема разноските ви, ще ви поръчвам дрехи, за да се обличате скромно и както е прието. До пълнолетието ви, което ще се отдалечи неопределено с помощта на роднинския съвет, няма да разполагате с никакви пари… Такава е моята воля…

— Трябва да ви поздравим за решението, княгиньо — каза барон Трипо. — Всички ще направят същото, за да подкрепят вашата решителност, защото тези безобразия трябва да имат край…

— Дори времето е минало — добави абатът.

— Но странността и екзалтираността на характера могат да оправдаят много постъпки! — осмели се хитро да вметне докторът.

— Така е, господин докторе — каза студено княгинята на господин Баление, който играеше ролята си великолепно. — Но в такива случаи се постъпва с подобни характери както трябва.

Госпожа Сен-Дизие изрази решението си твърдо и определено. Тя беше убедена, че ще изпълни онова, с което заплашваше внучката си. Трипо и д’Егрини се съгласиха с нея. Адриана започна да разбира, че става дума за нещо много по-важно. Тогава тя стана, изчерви се, ноздрите й се разтвориха, а очите й заблестяха. Изправи глава и разтърсвайки гордо красивата си коса, след кратко мълчание, каза решително на леля си:

— Госпожо, вие говорихте за миналото. За съжаление, принуждавате ме и аз да кажа няколко думи за него. Напуснах къщата ви, защото повече не можех да дишам въздуха на лицемерие и коварство.

— Госпожице — каза д’Егрини — тези думи са страшни…

— Понеже ме прекъсвате, господине — отвърна бързо Адриана с поглед, втренчен в абата — ще ви кажа какви примери получих от леля си.

— Престани, госпожице.

— Така ли? Може би защото всеки ден виждах престъпното ви съучастие?

— Госпожице… Вие се забравяте… — каза княгинята, побледняла от ярост.

— Не, госпожо. Помня като всички… Нямах роднина, у която да живея… Пожелах да живея сама. Поисках да се разпореждам с приходите си, защото предпочитам да ги харча аз, отколкото да виждам как ги прахосва господин Трипо…

— Госпожице! — извика баронът. — Какво си позволявате…

— Замълчете, господине! Говоря за вас, но не на вас — продължи Адриана, като го прекъсна с погледа си. — Поисках да използувам приходите си според моя вкус. Украсих жилището, което си избрах. Вместо грозни и лошо възпитани слугини, предпочетох млади, хубави и благовъзпитани, но бедни момичета. Възпитанието им не ми позволи да ги превърна наистина в слугини, създадох им приятна среда. Те не ми служат, те ми правят услуга. Плащам им, но съм им признателна. Знам госпожо, че тези тънкости вие няма да разберете… Вместо да ги гледам облечени зле, аз им дадох дрехи, които подхождат на лицата им, защото обичам младостта и красотата. Така ли се харесвам, или по друг начин, за това отговаря огледалото ми. Излизам сама, защото искам да ходя там, където желая. Не ходя на църква, вярно е, но ако беше жива майка ми, щях да й кажа в какво вярвам и тя щеше да ме разбере. Наистина поставих жертвеник в чест на младостта и красотата, защото почитам Бог във всичко красиво, благородно и велико и сърцето ми от сутрин до вечер повтаря тази искрена молитва: „Благодаря ти, Боже. Благодаря ти!“. Вие казвате, госпожо, че доктор Баление често ме е виждал самотна и уединена… Вярно е, защото в такива моменти аз гонех от мисълта си всичко грозно от настоящето и се стремях към бъдещето. Тогава пред мен се появяваха очарователни видения, усещах възвишен, божествен възторг, все едно не бях на земята…