Йожен Сю - Скитникът евреин

— Уверявам ви, лельо, че няма такова нещо. Аз не съм мислила въобще за това.

— Но виновната съм аз… Вместо да отстъпвам на прищевките ви, трябваше да ви накарам да почувствувате моята власт. Но вече дойде това време, подсетиха ме упреците на приятелите… Характерът ви е невъздържан и прекалено независим. Трябва да го промените, разбирате ли? И ще го промените, дори и да не искате, аз ви го казвам!

При тези груби думи, произнесени при това пред външни хора, Адриана рязко изправи глава, не успя да се сдържи и като се насили да се усмихне, каза:

— Вие твърдите, че ще се променя. Няма да се изненадам, защото се нагледах на толкова странни промени…

Княгинята прехапа устните си.

— Истинската промяна никога не е странна, както смятате, каза сухо абат д’Егрини. — Напротив, тя е достойна за подражание.

— Достойна за подражание ли? — попита Адриана. — Може би. Може би, когато човек превърне недостатъците си в пороци…

— Какво искате да кажете, госпожице! — възмути се княгинята.

— Вие ме осъждате, че съм решителна и независима. А когато стана лицемерна и зла? Предпочитам малките си недостатъци, защото ги познавам, а не знам иначе какво ме очаква.

— Госпожице — барон Трипо рязко и като някой съдия прекъсна Адриана. — Вие не можете да отречете, че едно посвещаване…

— Струва ми се, че господин Трипо е много опитен в посвещаването на всякакви неща във всякакви приходи с всякакви средства — каза Адриана сухо и презрително. — Но вие, господине, не трябва да се намесвате…

— Но госпожице — започна банкерът след като придоби смелост от един поглед на княгинята — вие забравяте, че…, че съм ваш поднастойник и че…

— Наистина имате тази чест, без да знам защо — отвърна още по-презрително Адриана, без да погледне барона. — Но сега едва ли е време за гатанки. Искам да знам каква е целта на това събиране.

— Ще ви отговоря много ясно и точно: ще научите какво поведение трябва да имате оттук нататък и ако откажете да се подчините на заповедите ми, ще реша как да постъпя.

Трудно е да бъде предаден повелителният тон и строгият поглед на княгинята, докато изричаше тези думи. Те направиха впечатление на младото момиче, което досега бе живяло единствено по волята си, но въпреки очакването на госпожа Сен-Дизие, вместо да отговори рязко, Адриана я погледна усмихнато:

— Ами че вие ми обявявате война… Това е много смешно…

— Не става дума за обявяване на война — каза обидено абат д’Егрини, засегнат от усмивката на Адриана.

— Ах, високопреподобни отче — обърна се към него тя — вие, един бивш полковник, се отнасяте толкова строго към една шега? Вие, който спечелихте толкова от войната, който командувахте френски полк, след като преди това се сражавахте дълго срещу Франция… Може би сте го направили, за да научите слабостите на неприятелите й?

От думите, които му напомняха неприятни спомени, маркизът се изчерви. Той се готвеше да отговори, но княгинята го изпревари:

— Госпожице, трудно се издържа вашето неприличие!

— Права сте, лельо, сгреших. Не трябваше да казвам, че е смешно, защото наистина не е. Но поне е любопитно. И, може би… — добави младото момиче след кратко мълчание — доста смело, а на мен смелостта ми харесва. И понеже говорим на такава тема… И понеже става дума аз да приема поведение под страх от… — тя внезапно спря, погледна леля си и попита: — Под страх от какво наказание?

— Ще ви отговоря. Сега продължете.

— И аз искам да ви кажа нещо пред тези господа. При това ясно и точно. За решението, което съм взела. Понеже скоро щях да го изпълня, затова и не ви казах по-отрано. Както знаете, нямам навика да говоря за онова, което ще направя, а обикновено казвам какво съм свършила.

— Точно този навик на престъпна независимост трябва да бъде премахнат.

— Затова и реших по-късно да ви съобщя своето решение. Но днес не мога да си спестя удоволствието да ви го кажа като виждам, че сте готова да го чуете и да го приемете… Но, лельо, моля ви, кажете първо вие, може най-накрая да сме на едно мнение…

— Така съм съгласна — отвърна княгинята. — Сега поне виждам, че наистина сте горда и че презирате всяка власт. Вие говорите за дързост, но вашата е по-голяма.

— Поне съм твърдо решена да направя онова, което останалите не смеят… Но аз ще го направя…, струва ми се, че това ви е ясно…

— Съвсем — отвърна княгинята и изгледа останалите участници в разговора. — Така работата става по-лесна. Само че трябва предварително да ви съобщя, че работата наистина е много по-важна, отколкото си мислите. И че има само един начин да ме предразположите към снизходителност: като замените гордостта и ироничния си тон, с присъщите за момиче като вас скромност и уважение.