Йожен Сю - Скитникът евреин

— Жак Дюмулен! — каза презрително маркизът — Той е човек, когото използуват като маша и го презират. Той е писател — само жлъчка, завист и омраза… Ние му плащахме много, за да напада с животинското си красноречие нашите врагове, макар да не е най-добрият начин подобно перо да защитава началата, които почитаме… Той живее като циганин, кисне по кръчмите и почти винаги е пиян. Но трябва да се признае, че е неизчерпаем в клеветите си. Той познава добре богословските въпроси и затова понякога ни е много полезен…

— Както разбрах, Дюмулен иска да се ожени за Света Гълъбица, макар тя да е вече шестдесетгодишна, за да вземе голямото й богатство. Мисля, че ще бъде добре ако съобщите на господин Родин да се пази от маневрите му. Моля да ми простите, че толкова дълго ви занимавах с дреболии. Преди малко ви говорех за манастира „Света Богородица“, госпожо и си спомних, че отдавна не сте го посещавали.

Княгинята и д’Егрини се спогледаха и тя отвърна:

— Мисля, че беше преди осем дни…

— Там има големи промени. Стената, която бе обща с моята болница, вече е съборена. Ще правят параклис, защото старият е много малък. А сега ще похваля госпожица Адриана — усмихна се странно докторът. — Тя обеща да ми даде за параклиса копие от една „Света Богородица“ на Рафаело.

— Добре, че ме подсетихте — каза княгинята. — Наближава обед, а господин Трипо още го няма.

— Той е поднастойникът на госпожица Адриана, чийто имот управлява като бивш служител на граф-дука — изрече маркизът замислено. — Добре ще е ако пристигне преди госпожица Кардовил.

— Жалко, че не може да го замести портретът му — каза докторът с хитра усмивка, след като извади от пазвата си една малка книжка.

— Какво е това, докторе? — попита княгинята.

— Един от анонимните памфлети, които от време на време се появяват. Нарича се „Камшик“. Барон Трипо е изрисуван толкова точно, че това не е вече сатира, а цялата истина. Ето, слушайте. Този откъс е озаглавен „Тип борсов спекулант“: „Господин барон Трипо. Този човек, който се показва подло смирен пред високопоставените в обществото, е безочлив и груб с онези, които зависят от него. Той е живо въплъщение на долната част от буржоазната и промишлена аристокрация, сребролюбец и спекулант, циник, човек без сърце, без вяра, без душа, който и майка си продава за пари. Подобни хора носят всички пороци на новозабогателите, на онези, на които случайно се е усмихнала съдбата или са спечелили в мътната вода на борсовата игра. Забогатеят ли веднъж, такива хора започват да мразят народа, защото той напомня произхода им, от който те се срамуват. Немилостиви към бедността на простолюдието, те се отдават на мързел и пиянство, защото това ги оправдава. Но това не е всичко. Като богаташ, като човек, който има право да избира и да бъде избиран, господин барон Трипо обижда бедните и хората без политически права: офицера, който след четиридесетгодишна служба едва преживява с мизерната си пенсия; съдията, прекарал живота си в изпълнение на тежки задължения, който накрая не получава почти нищо; учения, прославил отечеството или учителя, предавал знания на цели поколения, скромния и благодетелен селски свещеник, най-чистия представител на Евангелието, който проповядва любов, братство, равенство… Как тогава баронът на промишлеността да не показва най-безочливо презрение към тези хора, след като е спечелил от една забранена от закона игра или от незаконната си промишленост!

Вярно е, че оптимистите говорят на хората, чиято бедна гордост е достойна за уважение: Купете си имоти и ще бъдете избираеми и избиратели“…

Но да се върнем към биографията на господин барон Андрей Трипо, син на слуга в една гостилница…

В това време вратата се отвори и слугата съобщи, че е пристигнал барон Трипо. Доктор Баление бързо скри книжката в пазвата си и сърдечно се поздрави с банкера като дори се изправи, за да се ръкуват.

— Имам честта да бъда на разположение на заповедите на госпожа княгинята — още от вратата баронът започна да поздравява всички присъствуващи. — Тя знае, че винаги може да разчита на мен.

— Да, бароне. Аз наистина разчитам на вас, особено в случай като този.

— Става дума за госпожица Кардовил?

— За същото, господине, за това сме се събрали.

— Княгинята може да разчита на моето съдействие, което вече съм обещал. Струва ми се, че трябва да бъдем много строги, дори ако е необходимо…

— И ние сме на същото мнение — избърза да каже маркизът, като даде знак на княгинята и с поглед посочи мястото, където се бе скрил човекът с доминото. После продължи. — Съгласни сме, но трябва добре да премислим всичко, за да не остане съмнение в младото момиче. Нас ни ръководи единствено нейният интерес и затова трябва да я накараме да бъде откровена…