Йожен Сю - Скитникът евреин

— Петте милиона, които иска Орбано са само аванс. Те ще ни се върнат от доброволните дарения, които ще получим от семействата за възпитанието на децата им. Влиянието ни ще се увеличи, ще се увеличи и доверието на онези, които управляват. А те се двоумят! — възкликна маркизът презрително. — Все още има правителства, които ни преследват и не виждат, че чрез нашето възпитание ние приучаваме народа на послушание, на онази животинска покорност, която осигурява спокойствието на държавите. А като си помисля, че именно благородниците и богаташите ни презират и мразят! Те са глупави и не разбират, че денят, в който убедим народа, че бедността е негова съдба, че трябва да се откаже от усилията да я променя, че трябва да гледа на богатството като на престъпление, защото наградата на небето е заради страданията на земята, именно в този ден ще се разрешат страшните въпроси, които правят ужасно и мрачно бъдещето на управниците. Те не виждат, че сляпата вяра, която искаме от народа, е юздата, с която го водим и усмиряваме.

— Прав сте, Фредерик — отвърна княгинята. — Наистина, наближава един велик ден. С близо четиридесетте милиона, които ще получим от медальоните, ако всичко завърши добре, ще могат да се предприемат големи работи. Това ще бъде от огромна полза за Обществото, особено във времето, в което всичко се продава и купува.

— Освен това — добави д’Егрини замислено — не трябва да се заблуждаваме. Реакцията продължава… Примерът на Франция е важен. Едва ли ще можем да се задържим в Австрия и в Холандия. С всеки изминал ден средствата на Обществото намаляват. Кризата може да продължи. Ако успеем с медальоните ще се закрепим и с помощта на Орбано… нашето въздействие ще бъде огромно. Тринадесети февруари! — въздъхна д’Егрини, поклащайки глава. — 13 февруари за нас може да стане като Тридентийския събор, който ни вдъхва нов живот.

— Затова трябва да се направи всичко, за да успеем. От шестимата, петима няма да могат да попречат. Остава само внучката ми… Чаках само вас, за да взема окончателно решение. Предприех всички мерки, още тази сутрин ще започнем работа.

— Увеличиха ли се съмненията ви?

— Да. Убедена съм, че тя знае повече, отколкото казва. Ако е така, тя е нашият най-голям неприятел. И най-опасен.

— Винаги съм бил на това мнение и още преди шест месеца ви предупредих да вземете мерките, което вече сте направили. Това улеснява нещата.

— Най-накрая — каза княгинята с нескрита злоба — този характер ще бъде смачкан. Най-накрая ще си отмъстя за униженията, които трябваше да понеса, за да не разбере тя. Колко неща преживях!…

— Който обижда вас, обижда и мен. Както знаете, Ермин, аз мразя хората, които и вие мразите.

— А колко пъти вие сте понасяли подигравките й?

— Рядко съм се лъгал — каза маркизът строго. — Това момиче може да стане най-опасният ни неприятел.

— Не трябва да допускаме това — отвърна госпожа Сен-Дизие и втренчи поглед в маркиза.

— Срещнахте ли се с доктор Баление и с Трипо? — попита той.

— Сега ще дойдат тук, съобщих им всичко.

— Бяха ли настроени срещу нея?

— Твърде много. Адриана има пълно доверие в лекаря, но има още едно допълнително обстоятелство, което ще ни помогне.

— Какво е то?

— Сутринта госпожа Гривоа отиде при Адриана, за да й припомни, че я чакам към обед по много важна работа. Когато приближавала павилиона, забелязала как Адриана се прибира през малката градинска врата.

— Не може да бъде! Има ли доказателства?

— Досега друго няма. Но аз ще се погрижа — каза княгинята, като взе едно от писмата пред себе си. — Това е докладът, който ми носи всяка сутрин една от слугините на Адриана.

— Да не би да е онази, която Родин е успял да настани при нея?

— Същата е. Тя е много зависима от Родин и досега ни служи добре. Може би докладът потвърждава разказа на Гривоа.

Тя хвърли бегъл поглед върху доклада и ужасена извика:

— Но какво е това? Това момиче било истински дявол! Управителят на имота, който тя продаде й съобщава в писмо, че индийският принц е в замъка. Тя знае, че е неин роднина… Вече е писала на някогашния си учител по рисуване, Норвал, да вземе индийски дрехи и да доведе тук принц Джалма. Него, който на всяка цена трябва да бъде далеч от Париж…

— Ако това не е някоя нова прищявка на внучката ви — каза пребледнял маркизът — бързината, с която иска принцът да пристигне тук показва, че тя знае много повече, отколкото сме предполагали. Тя сигурно знае и за медальоните.