Йожен Сю - Скитникът евреин

Ето един случай, който е пропуснала отмъстителната ирония на Молиер или Паскал и който станал през последната година на реставрацията. Един високопоставен чиновник в двора, независим и с твърд характер, не се причестявал. Това можеше да послужи като лош пример и затова абат д’Егрини го посети. Като отчиташе характера му, абатът разбра, че ползата наистина ще е много голяма, ако успее да го накара да се причести. Затова подхвана разговор не за учението и църковното тайнство, а за благоприличието и за добрия пример, който ще даде на народа.

— Ваше високопреподобие — отвърна чиновникът — аз почитам вярата повече от вас и смятам, че ще е лицемерно да се причестя, без да съм убеден.

— Не бъдете толкова неотстъпчив — лукаво се усмихна абатът, — ще намерим начин да успокоим съвестта ви с ползата, която ще имате, ако послушате. Ще ви се даде бяло причастие.

Предложенията на абата не бяха приети и той си отиде сърдит. Не след дълго придворният чиновник бе свален. Подобни случаи имаше много. Тежко и горко беше на всички, които не се вслушваха в съветите на госпожа Сен-Дизие и нейните приятели и не пазеха интересите им. Рано или късно те не завършваха добре — едни разваляха отношенията си, други загубваха доверие, трети честта си, четвърти правителствените си служби, и всичко това ставаше невидимо и тайно.

Сега ще стане ясно как в годините на реставрацията княгиня Сен-Дизие стана много влиятелна и опасна. По време на Юлските бунтове тя се присъедини към младежите и макар и да запази добри отношения с някои от най-влиятелните лица на падналата монархия, пак имаше много власт и влияние. Княз Сен-Дизие умря без да дочака потомство. Богатството му бе огромно и то се падна на бащата на Адриана Кардовил. Преди осемнадесет месеца той също почина и дъщеря му остана последната и единствена представителка на този клон от рода Ренепон.

Княгиня Сен-Дизие очакваше внучката си в малък салон, застлан с тъмнозелен килим. Мебелите бяха покрити със същата дамаска. Те, както и библиотеката, която бе пълна с религиозни книги, бяха от абанос. Няколко икони на светци и голям кръст от слонова кост допълваха мрачната и тъжна обстановка. Госпожата седеше пред голямо писалище и запечатваше няколко писма от богатата си кореспонденция. Тя беше на около четиридесет и пет години и бе запазила красотата си. Тънката й някога фигура се бе поналяла с годините, но продължаваше да бъде привлекателна. Под обикновената шапка, украсена със сини панделки, се виждаше русата й коса. От пръв поглед човек се смайваше от обикновената, но достолепна външност и напразно търсеше по лицето й следи от предишния й живот. Като я виждаше така смирена, никой не можеше да повярва, че е била героиня на толкова много клюки и любовни приключения. Когато чуеше някаква неприлична дума, лицето на тази жена, която напоследък бе започнала да мисли, че е майка на Църквата, се променяше от бликнало целомъдрие и презрително съжаление. Но потрябваше ли, усмивката й можеше да бъде очарователна и сърдечна, а очите й да блестят благосклонно и дружелюбно. Но който се осмелеше да докосне гордостта й, да се противопостави на волята или да навреди на интересите й, усещаше гнева й, който се изписваше по лицето й.

В стаята влезе госпожа Гривоа с доклада, който й остави Флорин. Гривоа служеше вече двадесет години в дома на госпожа Сен-Дизие и бе научила всичко, каквото трябва да знае една камериерка за господарката си, особено когато тя е разглезена. Княгинята нарочно я бе задържала при себе си, защото тя бе свидетел на всички грешки от младостта й. Но също така бе вярно, че княгинята се държеше с нея повече като с приятелка, отколкото като със слугиня.

— Ето, госпожо, бележките на Флорин — каза госпожа Гривоа, като подаде доклада на княгинята.

— Сега ще ги прочета — отвърна госпожата. — След малко тук ще дойде моята внучка. Докато трае събранието, ти ще заведеш в павилиона й едно лице, което ще дойде и ще ти се представи от мое име.

— Добре, госпожо.

— Той трябва точно да опише всичко, каквото има в жилището на Адриана. Отваряй си очите да не пропусне нещо, защото е много важно.

— Добре, госпожо… Но ако Жоржет и Ева не се съгласят?

— Когато познаят човека, който ще прави описа, няма да посмеят да се противят. Ти трябва да се движиш до него и да настояваш за всички подробности. Те ще послужат за потвърждение на слуховете, които пусна неотдавна…

— Вече ги приемат за истина…

— Досадната и горда Адриана скоро ще бъде принудена да иска милост и прошка от мен!