Йожен Сю - Скитникът евреин

— Кога се прибра сутринта? — попита госпожата.

— Кой? — отвърна с въпрос Флорин.

— Госпожица Адриана.

— Тя не е излизала, госпожо! В девет часа влезе в банята.

— Тя е била през нощта навън и се върна преди девет… Ето докъде стигна…

— Не ви разбирам — отвърна учудена Флорин.

— Госпожицата се прибра в осем сутринта през малката вратичка на градината. Ще продължиш ли да ме лъжеш?

— Вчера бях болна. Чак в девет помогнах на Жоржет и Ева, когато госпожицата излезе от банята. Заклевам се, че не знам какво е станало преди това.

— Нали ти казах да научаваш всичко от приятелките си!

— Така е, госпожо.

— И какво направи… госпожицата… тази сутрин, след като я видя?

— Продиктува писмо до господин Норвал. Помолих аз да се погрижа писмото да тръгне навреме, за да запомня всичко, което тя каза.

— Къде е писмото?

— Йероним го занесе в пощата.

— Глупачка! — изкрещя госпожа Гривоа. — Не се ли сети да ми го донесеш?

— Госпожицата по навик диктуваше на Жоржет, а аз запомних.

— Щеше да е по-добре ако се забави изпращането на това писмо… Княгинята ще се ядоса…

— Мисля, че постъпих правилно.

— Знам, че не си го направила нарочно. Вече шест месеца сме доволни от теб. Но този път ти…

— Бъдете снизходителна, госпожо!

— Добре, де! — втренчи поглед в нея Гривоа. — Няма защо да те гризе съвестта. Върви си! Свободна си…

— Знаете, че не е така — каза със сълзи на очи Флорин — аз съм зависима от господин Родин, който ме препоръча…

— Какво има още?

— Работникът, който вчера намери Лютина, дойде преди малко.

— Още ли е там?

— Не съм сигурна… Когато той влезе, аз бях тръгнала да ви донеса писмото.

— Разбери защо е идвал и намери начин да ми кажеш. А госпожицата безпокоеше ли се от предстоящото гостуване при княгинята?

— Беше весела, както винаги…

— Най-добре се смее последният — процеди през зъби възрастната жена, за да не я чуе Флорин. — Въпреки характера й, тя би просила милост, ако знае какво я очаква. А сега се връщай в павилиона.

— Сбогом, госпожо, и до скоро.

Флорин излезе от двореца, прекоси парка и се отправи към павилиона. А госпожа Гривоа веднага отиде при княгиня Сен-Дизие.

Докато се случваха тези истории в двореца, където живееше госпожица Кардовил, там където живееше госпожа княгинята Сен-Дизие, ставаха съвсем различни неща.

Разкошът на градинския павилион рязко контрастираше с мрачната вътрешност на двореца, на чийто горен етаж живееше княгинята. Приземният етаж бе пригоден за пиршества, а тя отдавна се бе отказала от подобни удоволствия. Мълчанието, което властвуваше в жилището й, както и манастирският ред, който господствуваше в този дом, придаваха на цялата обстановка особена строгост.

Една известна личност, когато говореше за княгинята, личност, на която Адриана Кардовил желаеше да обяви истинска война, казваше:

— За да спечеля госпожа Сен-Дизие, се принудих да бъда и подъл, и малодушен, макар че не съм такъв.

Госпожа Сен-Дизие не бе станала забележителна отведнъж. Трябва да споменем няколко думи, за да различим промените в живота на тази опасна и неумолима жена, която с участието си в Обществото на йезуитите, бе придобила тайнствена и ужасна сила. Известно бе, че в братството има хора с по-дълга или по-къса пелерина. (Светски членове в това общество се наричат йезуити, облечени в пелерина.) Някога голяма красавица, в последните дни на империята и първите на реставрацията госпожа Сен-Дизие, е била една от най-прочутите жени на Париж. Тя притежаваше бърз, неспокоен и решителен дух, имаше пресметливо сърце и богато въображение и се бе отдала на клюките, подобно на хората, които участвуват в играта заради удоволствието от нея. Мъжът й принц Сен-Дизие (по-големият брат на граф Ренепон, дук Кардовил, бащата на Адриана) бе дотолкова заслепен от нея, че през целия си живот не каза дума, от която да се разбере, че той знае какво върши жена му. Като не срещаше трудност, княгинята, без да се отказва от охолния живот, реши да го обогати и с политически сплетни. Например да нападне Наполеон, да го свали от трона, това бе нещо, което обещаваше вълнения, които можеха да задоволят и най-взискателния характер. Известно време всичко вървя добре. Красива и духовита, сръчна и лицемерна, прелъстителка, постоянно заобиколена от обожатели, които тя замесваше в тежки съзаклятия, княгинята се надяваше да възкреси Фрондата и по тази причина започна енергична и тайна кореспонденция с няколко влиятелни лица, които сега бяха в чужбина и които бяха известни с омразата си към императора. Така се появиха и първите й писмовни контакти с маркиз д’Егрини, тогава полковник на руска служба и адютант на Моро. Но един ден всичко бе разкрито, много от любовниците на госпожа Сен-Дизие бяха изпратени във Венсан, а княгинята, която императорът можеше да накаже много строго, бе изпратена само на заточение в едно от именията й близо до Дюнкерк.