Йожен Сю - Скитникът евреин

По време на реставрацията това бе признато за заслуга и въпреки лекомисленото си поведение госпожа Сен-Дизие спечели доста голямо влияние. Маркиз д’Егрини получи служба и се върна във Франция. Той бе красавец и се отдаваше буйно на веселби. Те бяха правили съзаклятието с княгинята без да се познават, но сега не бе трудно да се опознаят и лично. Необузданото себелюбие и вкусът към удоволствията, гордостта им и нуждата да заповядват, нечистото съчувствие, което привлича и сближава развратните природи, ги правеха повече съзаклятници, отколкото любовници. Връзката им се поддържаше и от общата им омраза към обществото, в което си бяха спечелили много неприятели. Връзката им се разпадна, когато след дуела с генерал Симон маркизът влезе в семинарията.

Княгинята продължи бурния си живот, предусещайки края на хубавите времена. За характера й може да се съди по следното. Докато бе все още красива, тя пожела да приключи светския си живот с една последна, но голяма победа и подобно на някоя прочута артистка да се оттегли от сцената навреме, за да запази у хората спомена за себе си. Княгинята избра внимателно жертвите си. С много хитрост тя успя да отнеме любовника на една прелестна осемнадесетгодишна девойка и след това се оттегли с бляскав успех. След няколко продължителни разговора с абат-маркиз д’Егрини, който вече бе станал прочут и известен проповедник, тя внезапно напусна Париж и замина за две години в имението си близо до Дюнкерк само с една от камериерките си, госпожа Гривоа.

Когато се върна обратно, тя вече не бе някогашната лекомислена и разглезена жена. Дворецът Сен-Дизие, някога място за веселби, приеми и удоволствия, стана тихо и строго място. Вместо светско общество, княгинята приемаше само известни с набожността си жени и хора, за които се знаеше, че са религиозни и монархически настроени. Заобиколи се с някои висши духовници, взе под свое покровителство един женски калугерски орден, построи си параклис, намери си изповедник, енорист, та дори и духовен баща, но истинският й духовен наставник си остана абат-маркиз д’Егрини. Това внезапно и твърде шумно разгласено разкаяние накара много хора да се замислят. У едни то вдъхна уважение към княгинята, но други, по-проницателните, го приеха с усмивка. Само един пример може да покаже силата, която получи княгинята, след като влезе в Обществото. Този пример ще покаже също и злия и отмъстителен характер на тази жена, която сега Адриана Кардовил безразсъдно се готвеше да преодолее. Между онези, които се подсмиваха на нейната промяна бяха и двамата влюбени, които тя бе разделила. След като отново се събраха, те си отмъстиха на княгинята с няколко жлъчни подигравки за разкаянието й. След немного време на двамата се случи голяма неприятност. Анонимни писма отвориха очите за истината пред влюбения мъж, стана скандал и жената изчезна. А върху мъжа се струпаха колкото неясни, толкова и ужасни слухове, че приятелите му започнаха да го отбягват, докато го изоставиха. Като видя, че остава сам и като не знаеше къде се крие врагът, който му нанасяше тези удари, и след като не допусна, че това може да бъде работа на княгинята, той потърси един от старите си приятели. Приятелят му отговори не само уклончиво, но и презрително. Младежът се ядоса и поиска удовлетворение. Противникът му каза:

— Намерете си двама секунданти, които познавам и аз и тогава ще се дуелирам с вас.

Бедният младеж не намери нито един. Най-накрая, изоставен от всички, без да може да си обясни защо, той полудя от отчаяние и се самоуби. В деня на смъртта му госпожа Сен-Дизие каза, че онзи, който дълго време се подиграва с божиите и човешките закони, не може да приключи живота си по друг начин, освен като извърши още едно зло и се самоубие. Приятелите на госпожа Сен-Дизие разпространиха думите й.

Но това не беше всичко. До наказанието стоеше и наградата. Онези, които наблюдаваха внимателно, забелязваха, че любимците от религиозния кръг на госпожа Сен-Дизие бързо получиха високи служби. Добродетелните млади мъже, които набожно слушаха поученията, успяваха да се оженят за богати сирачета от ордена „Пресветото сърце“. Девойките по-късно разбираха какво значи да се омъжиш за набожен мъж, избран и наложен им от набожни жени, и по този начин плащаха скъпо за лъжливото благоволение да бъдат приети в това лицемерно общество. В него те се чувствуваха без подкрепа и ги тормозеха ако понечеха да се оплачат от съдбата си. В къщата на госпожа Сен-Дизие се назначаваха префекти, главни бирници, членове на академията, владици, перове. Срещу всесилната препоръка, която получаваха, те трябваше да се показват пред народа набожни и да воюват срещу всяка проява на безбожие и най-вече тайно да донасят на абат д’Егрини за всичко.