Йожен Сю - Скитникът евреин

— Господине, вие сте поет!

— Когато се прибирам при мама след работа, а понякога и докато кова желязото, за да се отвличам, съчинявам стихове…

— А тази песен, за която става дума в писмото, много ли е враждебна и опасна?

— Нищо подобно! Аз се радвам, че работя при господин Харди, който създава добри условия за работниците. Но има и други… Те са много и това ме накара да напиша това възвание… Нищо повече! Но вие знаете, че в подобни бунтовни времена най-често арестуват човек без причина. Какво ли ще стане с майка ми, с баща ми, а и с двете сирачета, които сигурно са от рода на маршал Симон, ако ми се случи такова нещастие! Ето защо дойдох да ви помоля, ако ме затворят да платите за мен гаранция. Така ще успея във всичко останало…

— Това може да се уреди — каза успокоена Адриана. — Но оттук нататък ще трябва да черпите вдъхновение от щастието, а не от скръбта. Ще платя гаранцията!

— Вие ме спасявате!

— Нашият домашен лекар е приятел с един от важните министри и има върху него голямо влияние. Някога му препоръчал какво да прави, тъкмо когато щели да му отнемат службата. Не се безпокойте, дори и да се появят трудности, ще намерим други начини.

— Винаги ще ви бъда благодарен!

— Който има, трябва да помага на другия, който няма. Децата на маршал Симон са мои роднини и ще живеят при мен. Съобщете това на майка си, а аз ще намеря време да я посетя и да й благодаря за грижите към тях.

В този миг Жоржет се показа зад завесата, която отделяше салона от съседната стая, и уплашено изрече:

— Навън става нещо странно, госпожице… Когато изпращах шивачката, видях зле облечени хора, които се взират в малката сграда до павилиона, като че ли търсят някого…

— Сигурно търсят мен — каза Агрикол замислен. — Още от улица „Сен Мери“ ми се стори, че ме преследват. Госпожице, след всичко, което казахте, че сте готова да направите за майка ми и за дъщерите на маршал Симон, отивам да се предам…

— Свободата е толкова прекрасна, че не трябва да я жертвуваме доброволно. А и Жоржет може да се е излъгала… Моля ви, не се предавайте, избягвайте колкото се може затвора, това ще улесни действията ми. Струва ми се, че правосъдието е привързано към онези, които веднъж са били негови клиенти.

— Един човек е на малката порта — каза развълнувана Ева, когато се появи в салона. — Той попита дали не е влизал тук млад мъж със синя риза. Каза, че младият мъж се нарича Агрикол Балдуин и трябва да му съобщи нещо много важно.

— Това съм аз… — промълви Агрикол. — Как искат да ме примамят…

— Не трябва да им позволявате — отвърна Адриана. — Ти какво отговори, Жоржет?

— Казах, че не разбирам за какво ме питат?

— Браво! А кой те разпитваше?

— Той си замина.

— Скоро ще се върне — пак се обади Агрикол.

— Вероятно — отвърна Адриана. — Затова трябва да останете още няколко часа. За съжаление аз трябва да отида у графиня Сени-Дизие, тя е моя леля. Срещата не мога да отлагам повече, след онова, което ми разказахте за дъщерите на маршал Симон. Останете тук, иначе ще ви арестуват.

— Принуден съм да ви откажа.

— Защо?

— Ако не отида аз, ще дойдат те, а не мога да си позволя да ви подложа на такова изпитание. След като вече съм спокоен за майка си, не ме е страх и от затвора.

— А скръбта на майка ви? А баща ви? А онази бедна шивачка, която ви обича като брат и на която аз приличам по душа? Защо ги забравяте! Останете тук и съм сигурна, че преди да се стъмни, ще ви отърва от това положение, било с гаранция или по друг начин.

— Но те ще ме открият тук!

— Невъзможно! Този павилион някога е служил за лудница. Тук има прекрасно скривалище, което никой не е открил. Жоржет ще ви заведе там и вие ще можете дори да напишете няколко стиха, ако имате вдъхновение…

— Вие сте много добра, госпожице, а аз не съм го заслужил.

— Така ли? А баща ви, който се е грижил за моите роднини, дъщерите на маршал Симон! А Лютина, която вие ми върнахте? Напишете ми бързо адреса на майка си и тръгвайте след Жоржет. И ми напишете хубави стихове, ако не ви притесни този… затвор, където отивате, за да избягате от истинския затвор.

Докато Жоржет водеше ковача към скривалището, Ева донесе на господарката си шапка от сив кастор със сиво перо, тъй като Адриана отдавна трябваше да бъде в големия дворец, където живееше графиня Сен-Дизие. Четвърт час по-късно Флорин влезе в стаята на госпожа Гривоа, първата прислужница на княгинята.

— Само това успях да взема сутринта — каза Флорин и подаде на възрастната госпожа едно писмо. — Добре, че имам добра памет…