Йожен Сю - Скитникът евреин

Докато Адриана изричаше тези думи лицето й просветля толкова много, че се преобрази и за нея околните вече не съществуваха.

— В такива моменти — продължи тя още по-възторжено — започвах да дишам свободно. Вместо да гледам ближните си, подложени на унизителната и животинска власт, от която произлизат пороците на робството, вместо да гледам хитростите, очарователното вероломство, обаятелните лъжи, презрителната покорност и ненавижданото послушание, виждах ближните си достойни и искрени, защото бяха свободни. Бяха верни и предани, защото можеха да избират. Не бяха нито горди, нито подли, защото нямаше кого да ласкаят или владеят. И най-накрая, защото можеха да подадат ръка не на лъжливия, а на искрения. Ох…, усещам това…, не са само утешителни привидения…, това са свети надежди!

Адриана замълча, приземи вълнението си и не забеляза, че участниците в събирането радостно, и доволно се споглеждаха.

— Това, което говори…, не е лошо… — прошепна докторът на ухото на княгинята. — Приказва, като че ли сме я подкупили…

— За да постигнем, каквото искаме, трябва да бъдем строги — обади се д’Егрини. — Трябва да я накараме да излезе извън себе си.

След като изля чувствата си, Адриана почувствува, че яростта я напусна. Тя се обърна към доктора усмихната и му каза:

— Признайте, че е смешно да показваш възвишени чувства пред хора, които не могат да ги разберат. Ето ви удобен случай да се подигравате с моята възторженост, за която ме упреквате понякога… В такъв важен момент да се увлека! Но какво да се прави, скъпи Баление! Когато ми дойде някаква мисъл в главата е невъзможно да я следвам, както бе невъзможно да търча след пеперудите, когато бях малка…

— Господ знае къде ви водят тези лъскави и пъстри пеперуди, които са в главата ви… Ах, лудетина! — отвърна господин Баление и се усмихна бащински снизходително. — Кога ще станете умна, колкото сте красива?

— Още сега! Ще изоставя мечтите си и, както ще чуете, ще започна да говоря съвсем разумно. — След тези думи Адриана се обърна към леля си и добави: — Вие ми съобщихте, госпожо, волята си, а ето и моята. След малко повече от седмица ще напусна павилиона, в който живея и ще се пренеса в една къща, която поръчах да подредят според вкуса ми. Там ще живея, както си искам. Нямам баща, нямам майка и не съм длъжна да давам отчет на никого за делата си…

— Така е, госпожице — повдигна рамене княгинята, — но вие не си давате сметка, какво говорите. Забравяте, че обществото има неограничени морални права, които ние сме длъжни да запазим.

— Искате да кажете, госпожо, че вие с господин д’Егрини и господин Трипо представлявате нравствеността на обществото? Това ми се струва странно. Може би защото господин Трипо сметна имота ми за свой собствен? Или защото…

— Но, госпожице… — опита се да я прекъсне Трипо.

— Понеже имам възможност — каза Адриана на леля си, без да обръща внимание на барона — ще ви помоля да ми обясните някои неща, които, струва ми се, сте крили досега от мен…

Д’Егрини и княгинята настръхнаха от думите й и се спогледаха неспокойно и притеснено. Адриана не забеляза и продължи:

— Но за да приключа с вашите желания, госпожо, чуйте последната ми дума: ще живея, както намеря за добре. Ако бях мъж, не вярвам, че щяха да се опитат да ми наложат това унизително настойничество, както искате да постъпите вие. И то само защото живея честно, свободно, великодушно и открито пред всички.

— Това е глупаво! — възкликна княгинята. — Когато човек иска да живее по този начин, той подкрепя безнравствеността и безсрамието!

— Тогава, госпожо — обади се пак Адриана — какво ще кажете за бедните момичета от народа, сирачета като мен, които живеят така, както и аз искам да живея? Те нямат моето изтънчено възпитание, нямат богатствата, които ме защитават от бедността… И все пак, те живеят честно и трудолюбиво.

— Порокът и добродетелите не съществуват за такива псета — обади се ядосано барон Трипо с презрение.

— Госпожо, ако слугата ви си позволеше да говори така пред вас, щяхте да го изгоните — каза Адриана на леля си, без да може да скрие възмущението си. — А вие сега ме принуждавате да слушам такива думи!

Маркизът побутна с коляното си под масата господин Трипо, който си позволи в салона на княгинята да държи тон като на борсата, и за да заглади положението, продължи:

— Между тях и вас, госпожице, не може да става дума за сравнение…

— За човек християнин като вас, абате, правенето на подобна разлика не е… християнско… — отвърна Адриана.